България и Армения подкрепят идеята за изграждането на транспортен коридор, който да свързва Персийския залив с Черно море. Това са обсъдили президентът Румен Радев и арменският му колега Серж Саркисян на среща в Ереван, съобщава БНР.
Държавният глава Румен Радев е на двудневно държавно посещение в Армения по покана на президента на Армения.
Двете страни имат интерес да си сътрудничат в изграждането на транспортна инфраструктура, свързваща Европа и Азия
„Обединихме се около позицията, че нашите две държави имат стратегическо положение и ние трябва да го оползотворим, затова ще работим отговорно за реализация на мултимодалния транспортен коридор "Персийски залив-Черно море", който ще даде възможност да се възползваме от задълбочаването на нашите политически отношения. В тази връзка приветствам идеята на господин Саркисян да организираме среща на транспортните министри от всички държави, които са заинтересовани от този проект“, заяви след срещата Румен Радев.
Развитието на регионалната транспортна, енергийна и дигитална инфраструктура, която свързва държавите от Черноморския регион и Кавказ, е задължително условие за постигането на ръст в търговията и туризма, беше позицията на двамата президенти, допълват от пресслужбата на държавния глава.
Обсъдена беше и възможността за създаването на пряка въздушна линия София-Ереван.
През юли т.г. България ще бъде домакин на Българо-арменски бизнес форум, по време на който ще бъдат обсъдени конкретни проекти от взаимен интерес.
В присъствието на двама президенти бяха подписани двустранни споразумения - за взаимна защита и обмен на класифицирана информация, за регулиране на трудовата миграция, за сътрудничество в областта на информационните технологии и съобщенията, както и програма за сътрудничество в областта на културата.
Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков и арменския му колега Артем Асатрян подписаха Спогодба за регулиране на трудовата миграция между България и Армения.
Със спогодбата се регламентира наемането на арменски работници в България за срок от 1 година с възможност за последващо удължаване за общо до 3 години. Урежда се и обменът на сезонни работници между двете страни за период до 9 месеца годишно.
22:06 | 13.09.22 г.