Раждаемостта за 2017 г. е рекордно ниска в България. Само 57 175 бебета са родени през 2017 г., с което страната ни отбеляза най-ниската раждаемост за периода след 1945 година. Това сочат данните от Информационната система за ражданията на Министерството на здравеопазването.
От 1 януари 2017 г. до 1 януари 2018 г. в 28-те области на страната новородените са със 7809 по-малко в сравнение с 2016 година. Тогава у нас са проплакали за първи път общо 64 894 бебета.
Най-много деца през 2017 г. са се родили в София-град – 15 262, а най-малко в областите Видин и Ямбол – съответно – 369 и 377. На второ място по раждаемост е Пловдив, където през изминалата година са проплакали 6511 бебета.
Според експертите проблемите са ясни от години – населението застарява, а жените в репродуктивна възраст намаляват поради икономическата имиграция или влошаване на здравния им статус. Освен това съществен фактор е и по-голямата възраст, на която българките решават да станат майки. Тя вече е над 30 години. Само 27 000 български семейства пък имат по три деца.
Комплексни са причините за негативните тенденции по отношение на раждаемостта, заявиха в ефира на bTV бившият социален министър Христина Христова и доц. Елица Димитрова от Института за изследване на населението към БАН. Те обобщиха, че най-съществените фактори са намаляващия брой на жените във фертилна възраст, отлагане на родителството, миграцията и промяната в ценностната ориентация.
Според данни на Националния статистически институт през 2001 г. броят на жените у нас е бил малко над 4 млн., а през 2015 г. техният брой е спаднал до 3,6 млн. – или те са с близо 400 хил. по-малко. Статистиците очакват броят на жените у нас през 2020 г. да спадне с около 100 хил. до 3,5 млн. В по-дългосрочен план през 2070 г. се очаква броят на женското население да е 2,5 млн., тоест да бъде с близо 1,1 млн. по-малко от сегашната им популация.
Същевременно към 31 декември 2016 г. населението на България е 7 101 859 души или 1,4% от населението на Европейския съюз. В сравнение с 2015 г. то е намаляло с 51 925 души или с 0,7 на сто. Подобно на предходните години понижението се дължи главно на отрицателен естествен прираст, а не на външна миграция.
За м.г. са родени 49 хил. бебета в градовете и малко над 16 200 - в селата. В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12,2‰, столицата - 10,2‰, Варна и Бургас - по 9,6‰. В осемнадесет области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Габрово (6,4‰) и Видин (6,2‰).
30 570 българи са емигрирали за миналата година. Всеки втори емигрант (53,5%) е на възраст 20 – 39 г. Най-младите емигранти (под 20 години) са 14.3%, а тези на 60 и повече навършени години – 8,7% от всички емигранти. Най-предпочитани дестинации са Германия (21,7%), Обединеното кралство (15,5%) и Испания (12.1%). У нас пък са дошли да живеят 21 200 чужденци. Всеки трети е между 20 и 39 г. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (22,5%), Русия (15,3%) и Украйна (7,4%).