fallback

Близо 60% от внесените в България лекарства от ЕС се изнасят обратно*

Необходими са промени, които да премахнат икономическия стимул за паралелен износ, смятат Асоциация "Хипофиза" и Центърът за защита правата в здравеопазването

13:43 | 03.01.18 г.

Близо 60% от лекарствата, внесени в България от страни от Европейския съюз (ЕС), се изнасят обратно. Наред с това през последните две години две трети от фирмите не са декларирали намерения за износ в Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), твърдят пациентски организации.

Асоциация "Хипофиза" и Центърът за защита правата в здравеопазването са направили тези изводи въз основа на справка, получена по реда на Закона за достъп до обществена информация от ИАЛ, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), Агенция "Митници", Националната агенция за приходите (НАП) и Националния статистически институт (НСИ).

Според изчисления на пациентските организации паралелният износ на лекарства възлиза на 1,5 млрд. лева, съобщава БНР.

Председателят на Центъра Стойчо Кацаров посочи, че проблемът не е в износа на лекарства, а в това, че хора остават нелекувани. „Пълна какофония с тези лекарства - разлики от десет пъти между изписани протоколи и платени лекарства, което според нас практически няма как да стане. Виждахме разлики от платени опаковки инсулин - единия месец 300 опаковки, другия месец 30 опаковки, как да го обясним това нещо. Тези 130 пациенти не са си били инсулина ли? Те нямаше да са живи, ако не са го направили това нещо“, каза Кацаров.

Според него трябва да се вземат мерки за противодействие на реекспорта на лекарства. Той уточни обаче, че принципното му разбиране е, че реекспортът на лекарства е „нещо много хубаво“. „Затова сме европейци и затова сме в ЕС, това е общият пазар на ЕС", каза Кацаров.

„Лошо няма в това един търговец да намери своята пазарна ниша - да купи или да продаде, това е законна дейност. Лошото е в това, че в резултат на тази дейност пациентите в нашата страната остават без лекарства“, каза Кацаров.

По думите му реекспортът е стимулиран от драматичната разлика в регистрираната цена на лекарствата в България и в Германия, Франция и други държави. „Когато едно лекарство струва 1 000 лева в България, а в Германия същото лекарство е 2 хил. лева, най-естественото и законното е някой да си го купи официално, да го изнесе и да го продава, например в Германия“, посочи Стойчо Кацаров, цитиран от БТА.

Той смята, че предлаганите промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина няма да ограничат реекспорта на лекарства, защото не засягат по същество механизмите на този феномен, който се основава на икономическата логика. За Кацаров трябва да има промени, които да засегнат "природата на реекспорта на лекарства", за да се премахне икономическия смисъл и стимул да се купуват оттук лекарства, които след това да се изнасят в други страни.

Създаването на списък на забранените за износ медикаменти и докладване за липсата на лекарства не са мерки, които ще доведат до резултат, смятат експертите от двете организации. Докато не се премахнат икономическите стимули и не се елиминира икономическият смисъл от паралелния износ, промяна в ситуацията няма да има и българските пациенти ще продължават да страдат от недостиг на медикаменти.

По думите му трябва да се търсят механизми на договаряне, които изключват интерес от страна на търговците и стремеж от тяхна страна да се насочват към паралелен износ, защото той им носи печалба, която обаче е за сметка на пациентите.

Председателят на Асоциация "Хипофиза" Ваня Добрева каза, че страните от ЕС от години прилагат различни мерки за ограничаване на паралелния износ на лекарства. 

Експертите предлагат и конкретна мярка, която би могла да доведе до реална промяна – въвеждане на двойно ценообразуване (dual pricing) - подход, който се прилага в Испания от 1990 г. При този подход притежателите на разрешението за употреба договарят с търговците на едро две цени - едната за лекарствата, реимбурсирани от здравните фондове, а другата за продуктите на свободния пазар.

Другите стъпки, които могат да доведат до реален резултат, са въвеждането на електронното здравеопазване и проследяването на пътя на лекарството през всички етапи, от изписването му до употребата му от болния.

Припомняме, че през декември 2017 г. Министерството на здравеопазването, Прокуратурата и Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП) извършиха зрелищна акция за разкриване на схема за незаконен износ на медикаменти за стотици милиони лева.

В края на миналата година правителството одобри ограничения за износа на лекарства от Позитивния лекарствен списък. Промяната е записана в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Предвижда се създаване на информационна система, чрез която ще се следи движението на лекарствата в този списък - от влизането им в България през търговеца на едро, търговеца на дребно - аптеката, и аптеките в болниците.

С промените в закона се създава експертен съвет към ИАЛ, който разработва два списъка – за тези лекарства, за които има временно ограничение в износа заради недостиг, и за лекарства, които в предходните 3 месеца търговците са уведомили, че ще изнасят.

Регламентира се редът за установяване на липсата на лекарства, при които ИАЛ може да издаде забрана или ограничаване на износа на тези медикаменти.

Предвижда се и санкция за търговците, при които е установен паралелен износ.  

В своя позиция по темата от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) опровергаха твърденията, че„...касата не знае за какво плаща“ и, че „...броят опаковки по активни протоколи са повече от броя платени опаковки, както и обратното – платени опаковки от здравната каса, срещу които не стоят протоколи“.

Според НЗОК пациентските организации са предоставили на обществото манипулирана информация чрез анонсиране на несравними данни. Данните от протоколите отразяват точните индивидуални дози на всеки пациент и са съответно в конкретната лекарствена форма за този продукт - таблетки или флакони, а заплащането  се отчита на база окончателната опаковка, обясняват от фонда.

* Допълнена с позицията на НЗОК

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 10:46 | 14.09.22 г.
fallback