Президентът Румен Радев наложи вето и връща за ново обсъждане в Народното събрание Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, като го оспорва по принцип и в неговата цялост, съобщават от пресслужбата на държавния глава.
Законът за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество беше приет от Народното събрание на 20 декември 2017 г.
Според държавния глава противодействието на корупцията не може да се ограничи само до мерките, предвидени в приетия закон. Тези мерки, макар и необходими, не са достатъчни за ефективното противодействие на корупцията, каквито са очакванията на обществото, посочва се в мотивите на президента.
В мотивите за връщане на закона се отбелязва същественото му несъответствие с поставената в него цел – ефективно противодействие на корупцията, както и отклонения от основни начала на Конституцията и международни договори, по които България е страна.
Президентът оценява положително, че при подготовката на този закон са изпълнени процедурите за обществено обсъждане. Въпреки това Румен Радев счита, че приетият закон не само не създава адекватна нормативна основа за справяне с корупцията, но дори ще затруднява борбата с нея.
В мотивите си той посочва, че в приетия закон противодействието на корупцията е сведено само до мерките, посочени в този закон и осъществявани единствено от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Извън обхвата на закона остават редица органи и звена с функции в областта на противодействието на корупцията.
Същият подход за ограничаване на предметния обхват и на ангажираните органи и звена е приложен и по отношение на превенцията. По този начин законът създава още по-голямо фрагментиране и неяснота за цялостната институционална рамка и прави непостижима целта за ефективно противодействие на корупцията.
Намирам за уместно обединяването на функциите на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет (БОРКОР) и на звеното в Сметната палата, ангажирано с отменения Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности. Обединяването само на тези институции в нов единен независим антикорупционен орган е заложено в Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България 2015-2020 г., посочва президентът.
Що се отнася до законовото решение за приобщаване и на функциите по отнемане на незаконно придобитото имущество, то е спорно, тъй като обществените отношения по установяване на конфликт на интереси и по гражданската конфискация са разнородни по характер, пише в мотивите към ветото. Механичното обединяване на разнородни по своя характер материи, освен че е правно неиздържано и необосновано, може да доведе до неефективност в борбата с корупцията, смята Радев.
Държавният глава подчертава, че Законът е изграден върху постановката, че проблемът за неефективното противодействие на корупцията може да се реши с институционални мерки чрез създаване на „единен антикорупционен орган“, но според него това е задача поначало неизпълнима предвид правомощията на Инспектората към Висшия съдебен съвет и с оглед на множеството органи с правомощия по установяване на конфликт на интереси, които се създават с текстове от приетия закон.
Радев посочва, че законодателното решение органът да е един не е взето въз основа на правната логика – съобразно предмета на регулиране. Освен това натрупването на толкова много и разнопосочни функции, необходимостта от време за организационно преструктуриране и за приемане на подзаконовите актове, създават риск да бъдат влошени постигнатите досега резултати от дейността на „окрупняваните“ органи и структури.
Държавният глава оценява положително и подходът на законодателя да създаде публична процедура по определяне на председателя, заместник-председателя и членовете на Комисията. Въпреки това президентът намира за спорни някои положения в Глава втора от Закона.
В текстовете например не се съдържат достатъчно гаранции за професионална компетентност на заместник-председателя и членовете на Комисията. Изискуемият 5- годишен професионален стаж е по-малък от стажа, изискван за главния секретар и директорите на дирекции в администрацията на досегашната Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество. Освен това за членовете на Комисията не е предвидено професионалното направление на магистърската им степен, което би позволило избирането на лица без познания в сферите на компетентност на Комисията. Това поражда основателно съмнение, че изборът ще бъде повече политически, отколкото въз основа на критерия „високи професионални качества“, отбелязва в мотивите си Радев.
Той счита за неподходящо заместник-председателят и членовете на Комисията да се избират по предложение на нейния председател, тъй като по този начин целият състав ще бъде доминиран от мнозинството в парламента, а не от цялото народно представителство. Създава се опасност от намеса на народните представители в текущи проверки на Комисията, а така се увеличава възможността от политическо влияние в дейността й, допълва се в мотивите.
Поради спецификата на производството по отнемане на незаконно придобитото имущество е резонно да се очаква засегнатите лица да сезират Европейския съд по правата на човека. Това поставя с изключителна острота въпроса за регресната отговорност, когато Република България е осъдена да заплати вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи и на длъжностни лица.
Някои текстове от приетия закон предвиждат ограничена отговорност и обхващат само вредите, настъпили в резултат на престъпление от общ характер. Стремежът към намаляване на отговорността на Комисията за мен е недопустим, заявява президентът. Не може нарушенията, извършени при упражняване правомощията на органите по ЗПКОНПИ, да бъдат заплащани от българските данъкоплатци, а не от виновните длъжностни лица.
Радев посочва, че уредбата относно конституирането на Комисията и статута на нейните членове не дава убедителни гаранции за независимост, безпристрастност и отговорност. Една такава гаранция досега беше балансът между няколко конституционно предвидени органа при определяне на персоналния й състав.
06:07 | 14.09.22 г.