Кр. Павлов: Ръстът на БВП през 2018 г. ще дойде основно от износа и инвестициите

2017 г. беше без съмнение най-добрата година за българската икономика през последното десетилетие. Това заяви главният икономист на UniCredit Bulbank Кристофор Павлов при представянето на българското издание на „Светът през 2018 г.“, изготвено съвместно от The Economist и списание „Икономист“.

Икономическият растеж тази година се стабилизира на ниво от около 4%, а заетостта в страната постоянно се увеличава. Базисната инфлация обаче остава отрицателна, което означава, че икономиката ни все още не е достигнала ниво на пълна заетост, коментира Павлов. Според него това ще се случи през 2018 г.

Силните темпове на растеж на износа са позволили на салдото по външната търговия на България да остане положително, което се случва вече трета последователна година, допълни той. В същото време се наблюдава намаляване на външната задлъжнялост, а фискалният и валутният резерв на страната са на рекордно високи нива.

„Добрата новина е, че растежът на икономиката е не само силен, но и устойчив“, каза Павлов. Лошата новина обаче е, че този растеж не води до достатъчно бързо намаляване на броя на хората, изложени на риск от бедност и социално изключване, допълни той. Макар че безработицата намалява, и то за четвърта поредна година, неравенството на доходите остава без съществена промяна, което поляризира обществото и води до недоволство.

Според прогнозите на банката икономиката на страната ще продължи да се разширява стабилно и през следващата година, достигайки растеж от 4,4%. Това се обуславя от четири основни фактора: по-добра външна среда, свързана със запазването на високите темпове на световната търговия, което ще доведе до ръст на износа от 6,1%; завой към подкрепяща растежа фискална политика; увеличаване на инфраструктурното строителство; и засилване на частните инвестиции.

Павлов припомни, че през тази година е имало забавяне на проектите за инфраструктурно строителство, финансирано със средства от ЕС. Това обаче ще бъде преодоляно през 2018 г., като се прогнозира ръст от 10% на усвоените средства.

По-голямата част от ускоряването на растежа на БВП обаче ще дойде от инвестициите и то не само от публичния сектор, а и от частния сектор. Ускоряването на инвестициите в жилищното строителство се подкрепя от увеличаващите се цени на жилищата и недвижимите имоти, използвани за търговски цели, което е напът да се пренесе и в други сегменти като офис сградите, логистичните площи и хотелите.

Част от растежа обаче ще дойде и от сектора на машините и съоръженията. „След 2009 г. България е страната от държавите в Централна и Източна Европа (членки на ЕС) на трето място по привлечени инвестиции в машините и съоръженията като дял от БВП“, коментира Павлов, допълвайки, че това ще продължи и през следващата година.

„С основна тежест и в България потребителските разходи на домакинствата са най-важният компонент [от икономиката], защото са и най-големи“, заяви икономистът. Прогнозите за темповете на растеж на потребителските разходи да се запазят през 2018 и 2019 г. на нивото от тази година – ръст от 4,5%. Основен източник на това повишение са увеличаването на работните заплати. Икономиката ще продължи да създава нови работни места с темп от предишната година, но по-важното е, че има много резерви в тази посока.

Според Павлов основен риск пред българската икономика в дългосрочен план е да загуби отново фокуса си върху износа и да се стигне до ново прегряване. Този риск допълнително се засилва от липсата на консенсус около случилото се преди 10 години и най-вече на причините, довели до прегряването на икономиката и балона с цените на недвижимите имоти.

„Ако двуцифрените темпове, с които нарастват цените на жилищата в София, продължат, това може да започне да се пренася и върху цените на други групи стоки и услуги в икономиката и в крайна сметка да се стигне до увеличаване на инфлацията и постепенно загуба на конкурентоспособност“, заяви Павлов.

Именно затова властите трябва да са готови да предприемат коригиращи мерки, ако се засилят сигналите, че цените започват да се отдалечават твърде много от стойностите, обусловени от фундаменталните фактори.

Основен фокус в коментара на икономиста бе липсата на необходимост от продължаване на политиката за трупане на резерви. „Валутният резерв на България е близо 50% от БВП и е най-високият от страните членки на ЕС от Централна и Източна Европа, които не са в еврозоната, по-висок дори от Чехия“, заяви Павлов. В същото време фискалният ни резерв е около 10% от БВП, около нивото през последните 10 години, а публичният дълг е под 30% от БВП и вероятно ще продължи да спада.

Според банкера, за да се намали рискът от прегряване, трябва да се положат повече усилия за ускоряване на износа чрез повече инвестиции на правителството. Освен това вместо балансирани бюджети може да се направи бюджет с дефицит от около 2% от БВП. Това ще позволи по-високи разходи за намаляване липсата на финансиране на здравеопазването и образованието, ще помогне за намаляване на неравенството и бедността и в крайна сметка ще позволи да се подобри качеството и количество на работната сила.

Това решение ще позволи и повече инвестиции за транспортна инфраструктура в Северна България, което според Павлов е важно, защото така ще започне да се преодолява изоставането в икономическото развитие на Северна спрямо Южна България.