Предложението на правителството за увеличаване на минималната работна заплата догодина мина през обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).
Социалните партньори обсъдиха проектопостановлението на Министерския съвет, с което се предлага минималната работна заплата от 2018 година да се увеличи от 460 лева на 510 лева.
Процедурата на практика е формална. Досега няколко пъти съдът отменяше размера на минималната работна заплата (МРЗ) именно заради неспазените правила за обсъждане.
Очаквано предложението за ръст на МРЗ се подкрепя от синдикатите, а всички работодателски организации са против него.
Според проектодокумента нарастването на минималната работна заплата ще е с 10,9 на сто спрямо минималната работна заплата за тази година. Според правителството ръстът е постижим заради положителните тенденции на пазара на труда, устойчивия ръст на доходите от труд, както и продължаващото нарастване на производителността на труда.
Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев за пореден път разкритикува принципно необходимостта от минимална работна заплата, като каза, че в половината от европейските страни няма месечна минимална работна заплата. Той представи и данни, според които средната работна заплата в страните без минимална заплата е с 60% по-висока от тези, където има установена минимална заплата.
Той каза, че ако се прибавят и другите доплащания като „клас прослужено време“, то съотношението минимална - средна заплата у нас ще е над 51% при средно 42% за ЕС. Така в области като Видин и Благоевград съотношението минимална работна заплата към средна работна заплата ще достигне към 85-90% с това темпо на нарастване на минималната работна заплата, каза Велев.
В България над 400 хиляди души са на минимална работна заплата и броят им ще продължава да нараства. Той още веднъж опроверга тезата на синдикатите, че минималната заплата изтласква всички доходи нагоре. Икономиката не работи така, каза Велев и допълни, че доходите растат в държави при наличие на зрели индустриални отношения.
Синдикатите са на противоположна позиция. Според тях увеличението на МРЗ е наложително.
От КНСБ посочиха, че минималната работна заплата в България продължава сериозно да изостава в сравнение с другите страни от ЕС. От синдиката не са съгласни с тезата на бизнеса, че с ръста на МРЗ се постига единствено загуба на работни места сред най-нискоквалифицираните работници. Според синдикатите не е вярно и че безработицата е по-ниска в страните без законово установена МРЗ. Въпреки че България и Румъния са рекордьори по ръст на МРЗ за периода 2000-2017 г., България пак е на опашката по равнище на МРЗ, изтъкнаха от КНСБ.
На заседанието на НСТС беше обсъдено и предложението за ратификация на Конвенция 131 на Международната организация по труда.
Министърът на труда Бисер Петков посочи, че ратификацията е основа да се договори работещ механизъм за определяне на минималната работна заплата у нас, като изтъкна, че това ще стане в бъдещи дискусии. Социалните партньори одобриха предложението за ратификация.