Проверките в болниците могат да се правят и без показност, твърдят специалисти

Огласените механизми на злоупотреби в болниците са известни отдавна, въпросът е кой упражнява контрол и защо се случват, въпреки че няма законово основание. Около това мнение се обединиха в коментарите си по БНР д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита на правата в здравеопазването и депутатът д-р Нигяр Джафер по повод инициативата на властта по отношение на схемите за източване на публичния ресурс за здраве.

Заради извънредната показност на акциите около болниците и аптеките няма как да не изглежда, че има и друга публична цел освен проверките, подозира председателят на Центъра за защита правата в здравеопазването. Според него проверките могат да бъдат извършени и без да са заявени по такъв шумен, гръмогласен начин.

От 180-190 държавни болници в едва за 10-15 има явлението "болница в болница", каза Кацаров.

“Аз не очаквам, а и не е реалистично да се очаква, че министърът на вътрешните работи, главният прокурор и бившият заместник-министър на финансите ще извършат реформа в болничното здравеопазване”, посочи той.

По думите на Кацаров огласените схеми за източване на пари от Здравната каса е можело да бъдат предотвратени по един много прост начин - ако например тези болници бяха приватизирани своевременно. Приватизацията им беше забранена още през 2001 г., припомни той. 

Кацаров направи аналогия между ситуацията с държавните болници в момента и състоянието на държавните предприятия преди приватизацията 1995-1997 г. “На входа и на изхода са застанали фирми, приходите са в частните ръце, а разходите – за държавата”, посочи той.

Заместник-председателят на Народното събрание и член на здравната комисия д-р Нигяр Джафер подчерта, че проблемите са системни и се дължат на самия сбъркан модел на здравеопазването, а обществото е подозрително при гръмко обявени по медиите активности.

Тя определи анонсите от вчерашния брифинг като "ударен старт на новото ръководство на Министерството на здравеопазването", но подчерта, че проблемите са толкова сериозни, че хилядите медицински специалисти в системата също са скептични за резултата.

“Най-лошо ще бъде това да се окаже балон, който да се спука без конкретни резултати и аргументирани обвинения, които да издържат в съда”, коментира Джафер. Ако се случи обратното, ефектът ще бъде обратен – ще означава, че всеки може, на гърба на много пациенти, да злоупотребява, като ръководи лечебно заведение или пък ползва иначе законов начин за търговия, какъвто е случаят с паралелния износ, обясни депутатът.

Тя обърна внимание, че министърът на здравеопазването назначава директорите и бордовете на болници.

Джафер каза, че има дейности в мениджмънта на лечебните заведения, които са с потенциал за корупционен риск, което не е нов проблем. На първо място тя постави договорите за дейности на територията на болниците – те могат да бъдат за неизвършвани дейности от болницата или за дублиращи дейности. Вторият проблемен момент са договорите за доставка на апаратура, а на трето място са договорите за наем на апаратура.

По принцип няма законово основание за разкриване на дейност на частно заведение (на територията на държавно –бел.ред.), ако тази дейност се осъществява от държавното или общинско предприятие, обясни Джафер. Лицензите се дават от министъра на здравеопазването, който и да е бил той през годините. Знаем, че се сменят бързо, но принципът е ясен, законодателят е записал този текст, посочи тя.

Джафер се съгласи с Кацаров, че ситуацията в болниците е близо до тази в държавните предприятия преди приватизацията.

“Фактически ние сме в такава ситуация, че можем да говорим, че са приватизирани дейностите. Това, че някой не е приватизирал още сградите, сградния фонд, не означава, че някои направления в някои лечебни заведения не са приватизирани”, каза Джафер.

По думите й контролът ще дойде от единната информационна система за електронно здравеопазване, за движението на пациентите, от демополитизацията на НЗОК, защото проблемите са в модела, а конкуриращите се каси ще контролират нещата.