България е напълно готова не само логистично и технически, но и от гледна точка на политическите ангажименти за българското председаталество на Съвета на Европейския съюз. Това каза в предаването "Неделя 150" на БНР министърът за европредседателството Лиляна Павлова.
Ремонтите на НДК и Резиденция Бояна са заръшени, останали са само довършителни дейности. Вече е готов и уебсайтът за Председателството, допълни министърът. По думите на Павлова сайтът е много интерактивен и модерен. Той ще дава на живо повечето от предаванията, така че има възможност за жива връзка. В ерата на уменията и комуникациите, в която живеем, не сме никога застраховани и защитени от една атака. Имаме, разбира се, предприети мерки и план "Б", посочи тя.
Готови сме с експертно-аналитичната част, която е съществен елемент от подготовката. Поемайки председателството на Съвета, всъщност ние поемаме и 300 спомагателни органи на Съвета – комисии, различни групи, които председателстваме с председатели, заместник-председатели във всички сфери и области на секторните политики, с които се занимаваме и които имаме в общоевропейския контекст и дневен ред. Важна е експертизата там. Инвестирахме изключително много не само в обученията на тези 1500 човека, които са, бих казала, нашата армия, нашите експерти, посочи Павлова.
По време на председателството България трябва да бъде "и медиатор, и инициатор, и балансьор", категорична е Павлова.
По думите й амбициозната цел на страната ни по време на председателството е първо, да зададем дневния ред, поне в някаква степен. Мога да кажа, че първият успех на Председателството е факт, преди то да е започнало - успяхме да защитим темата за Западните Балкани, за включването на европейската перспектива за Западните Балкани, и темата за свързаност високо в общоевропейския дневен ред. Но по-големият успех е, че получихме признанието и подкрепата, а най-вече и убедихме нашите партньори и големите, държавите донори, лидерите в Европа, че това трябва да бъде дългосрочен приоритет и след България да продължи и по време на естонско, румънско и т.н. председателство, за да имаме реален успех. За 6 месеца ние не можем да постигнем големи решения от типа на присъединяване, но е важно да влезе в дневния ред, да поставим рамката, кщаза министърът.
Втората важна отправна точка е резултатът от срещата на върха на 17 май във формат 28 + 6 – страните-членки на ЕС плюс 6-те държави на Западните Балкани - да можем да постигнем консенсус и да приемем декларация в София, в резултат на срещата, която да съдържа силен политически ангажимент за следващите стъпки.
Третото, което искаме да постигнем, е за всяка една от държавите на Западните Балкани да направим един честен анализ. Не трябва да даваме фалшиви очаквания или фалшиви обещания на тези държави и на гражданите, които живеят там. Всяка държава на различен етап. Например Черна гора и Сърбия са много по-напред в този процес. За тях вече виждаме и потенциална година за присъединяване като краен срок. С другите ще трябва да се поработи още.
Павлова има амбиция по време на българското председателство да бъде приета "пътна карта за отпадането на роуминг таксите за Западните Балкани" и за разширяване на програмата „Еразъм плюс“. По отношение на транспортната свързаност предстои да се идентифицират големи проекти както е коридор № 8, пътните и железопътни отсечки в тези държави, които са част от общоевропейската транспортна мрежа и да се осигурим финансов ресурс.
Вече сме наясно колко "досиета" поемаме от Естонското председателство, допълни Павлова. Освен Западните Балкани, приоритет за България е бъдещето на Европа и младите хора. Страната има "активна позиция" и е заложила "изключително висок брой специални тематични заседания", сподели министърът.
Искаме да наложим темата, че кохезионната политика, общата селскостопанска политика, така наречените традиционни политики на ЕС, трябва да намерят своето важно, значимо място като в рамките на реформирания вече бюджет след Брекзит. Имаме активна позиция за това какво да съдържа и как да изглежда европейският бюджет след 2020 г. В същия момент сме призовани да търсим обединяващата, пресечната точка на интереса на 27-те държави на ЕС, да постигнем консенсусна позиция за тях.
Друга приоритетна тема е "Сигурност и миграция", където предстои дебат за реформата на Дъблинското споразумение. Ясната позиция, изразена и от България е, че трябва да имаме силни външни граници, но да не градим граници и огради помежду си вътре в рамките на Съюза.