Развитите страни разширяват протекционистичните мерки за защита на местния пазар, като по данни на Световната търговска организация в средата на настоящата година от действащи около 2000 нетарифни ограничения под формата на технически ограничения се планират от отделните държави нови 18 000, а такива под формата на фитосанитарни ограничения се планират от действащи 2300 нови 12000. Протекционизмът настъпва чрез все по-нови и специфични форми. До този консенсус стигнаха участници във втората национална среща на клуба на преподавателите по международна икономика, организирана от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ).
Във фокуса на второто издание беше кръглата маса на тема „Идва ли времето на нов протекционизъм?“, на която присъстваха преподаватели от 11 висши училища в страната, представители на Министерството на икономиката, на Министерството на земеделието и храните, на БТПП, Стопанската камара, компании от външнотърговския сектор и експерти.
В тази ситуация се откроиха и предизвикателствата пред външната търговия на България. Тук мненията се позиционираха от това да се въведат ограничения и да се защити местното производство до запазване на либерализма и отказ от протекционистични мерки.
В свое експозе заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов подчерта, че за първите девет месеца на 2017 година износът на стоки от България е отбелязал ръст от 14% в сравнение със същия период на миналата година и възлиза на 19,6 млрд. евро, според данни от Евростат. По този показател страната ни се нарежда в първата петица на страните от ЕС.
Ректорът на ВУЗФ доц. д-р Григорий Вазов подчерта, че темата за протекционизма продължава да е актуална и дискусионна от десетилетия. Той пое ангажимент да постави на вниманието на Министерството на икономиката и другите компетентни институции, определящи държавната политика в тази област, основните изводи, препоръки и предложения на кръглата маса.
Зам.-министър Борисов изтъкна, че международната търговия има съществен принос за икономическия растеж и създаването на работни места и поради това въпросите, свързани с търговската политика на ЕС, ще са приоритет за страната ни по време на Българското председателство на Съвета на ЕС, започващо на 1 януари 2018 г.
Участниците в дискусията се обединиха около тезата, че в новата ситуация България се нуждае от интелигентен протекционизъм, изразяващ се в активна политика в областта на международната търговия, в разширяване на капацитета за формулиране на нови политики и защита на интересите на българската икономика.
ВУЗФ, чрез своята Лаборатория за научно-приложни изследвания, част от която е и Клубът на преподавателите по международна икономика, ще продължи да изследва политиките и практиките на другите страни, рисковете за България и ще предоставя на бизнеса и институциите експертна помощ за подкрепа на външната търговия. Предстоят срещи с бизнеса и институциите и предоставяне на препоръки за действия в тази посока.
12:51 | 11.09.22 г.