Министерството на труда и социалната политика (МТСП) предлага на социалните партньори Рамково споразумение за процедура по договаряне и определяне на размера на минималната работна заплата (МРЗ) за страната.
Според него те трябва да договарят размер на минимална заплата между 40 и 50% от средната. Дава се и конкретна формула, по която да се изчисли този диапазон. МРЗ трябва да се определя според инфлацията, БВП, линията на бедност, производителността на труда, както е заложено в Конвенция №131 на Международната организация на труда (МОТ), която се предлага за ратификация.
Министерството на труда и социалната политика предлага на синдикатите и на работодателските организации ежегодно до 1 февруари да се открива процедура за договаряне на размера на минималната работна заплата (МРЗ) за страната, която продължава до 31 март. МТСП ще им предоставя и необходимата информация за провеждането на двустранните преговори - икономически и социални индикатори и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за съответния период, изготвена от Министерство на финансите.
При постигане на съгласие между социалните партньори, се подписва споразумение.
При непостигане на споразумение между социалните партньори в посочения срок, министърът на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на финансите, ще определят нов размер на минималната работна заплата за страната, като вземат предвид достигнатия размер на МРЗ и средната работна заплата за страната, както и икономическите и социални индикатори. Този проект трябва да мине и през Националния съвет за тристранно сътрудничество.
От Българската стопанска камара (БСК) не са съгласни с предложението на социалното министерство.
БСК настоява да се фиксира горна граница на интервала за преговори по минималната заплата, не по-висока от 42-43% от средната заплата, става ясно от позицията на работодателската организация по проекта на рамково споразумение.
Според организацията горната граница на предложения интервал от 40 - 50% за определяне на МРЗ спрямо средната работна заплата надхвърля значително средното съотношение за 22-те държави членки на ЕС, прилагащи минимална работна заплата, което достига 41 - 42 на сто.
Предложената горна граница от 50% надхвърля и граничното съотношение на минималната към медианната работна заплата от 66%, съответстващо на определенията за нископлатен труд и нископлатени работници, използвано от Евростат, допълват в мотивите си от БСК.
В БСК смятат, че трябва да бъдат осигурени актуални ежегодни данни за медианната, средната работна заплата и за броя на наетите лица за предходната година от информационната система на НАП, включително по общини, области и на национално ниво.