КНСБ ще настоява българското правителство да изготви национален план за прилагане на Европейския стълб за социални права (ЕССП), каза президентът на синдиката Пламен Димитров на форум по темата, организиран от Конфедерацията.
Прокламацията на Стълба ще е на 16-17 ноември в Гьотеборг, съобщи БТА.
Според КНСБ България трябва да си постави за цел към 2020 г. да има 60% от средното равнище на ЕС по показателите – БВП на глава от населението в стандарта на покупателна способност (СПС), производителност на труда на един нает, средна работна заплата, както и в компенсация на наемния труд на един нает.
Сред целите трябва да бъдат и намаляване на нископлатените работници под 15%, защото те са потенциалният контингент, по който се формират работещите бедни, смятат от КНСБ.
В Конфедерацията са категорични, че делът на "работещите бедни" трябва да се редуцира до 7-8%.
В областта на минималното заплащане например ЕССП изисква то да е достатъчно за издръжката на живот на работника.
Изследванията на КНСБ обаче показват, че 75% от работещите българи живеят със средства под нужните за нормалната издръжка на живот, а 35% от хората изпитват тежки материални лишения.
Преди дни Европейската конфедерация на профсъюзите поиска ЕССП и Европейската комисия да обвържат минималната заплата със средната за страната в съотношение поне 60%, припомниха от синдиката. Ако това се случи, то в страната ни най-малката заплата трябва да бъде над 600 лв.
При откриването на форума социалният министър Бисер Петков обяви, че за да има правна сила ЕССП след прокламацията, са необходими специални мерки и законодателство както на европейско, така и на национално равнище.
„Министерството на труда и социалната политика е решено да даде своя принос за утвърждаването на стълба, заяви министърът.
Европейският социален стълб на практика е изцяло ново законодателство в областта на социалните отношения и пазара на труда, обхващащо целия път на работещия човек – от учебната скамейка, през назначаването и правата на трудещ се, до пенсия, а и след нея. Стълбът се крепи на 20 принципа в три групи (Равни възможности и достъп до пазара на труда; Справедливи условия на труд; Социална закрила и приобщаване).
Той предвижда редица законодателни (директиви) и незаконодателни инициативи, свързани с равновесието между професионалния и личния живот, информирането на работниците, достъпа до социална закрила и работното време. След като бъдат приети, те ще станат част от правото на ЕС, респективно от българското законодателство.