ЕК: България има напредък, но е необходима още работа

България е изпълнила или е постигнала напредък по няколко от препоръките на Европейската комисия (ЕК), но все още не по всички. Това става ясно от публикувания днес най-нов доклад на ЕК относно стъпките, предприети от България в изпълнение на ангажиментите по отношение на съдебната реформа и борбата с корупцията в рамките на механизма за сътрудничество и проверка (МСП), създаден при присъединяването на страната към Европейския съюз през 2007 г.

В днешния доклад се разглежда конкретно постигнатият напредък по изпълнение на 17 препоръки, отправени от Комисията в доклада по МСП от януари 2017 г.

„Налице е напредък в много области, но е необходима още работа. България е изпълнила или е постигнала напредък по няколко от нашите препоръки, но все още не по всички. Разчитам на правителството на България да изпълни всички планирани реформи и да избегне забавяния, за да се постигне напредък към целта да се сложи край на МСП в рамките на мандата на тази Комисия“, коментира първият заместник-председател на ЕК Франс Тимерманс, цитиран в прессъобщение на Комисията.

В последния доклад на Комисията от януари 2017 г. беше направен преглед на цялостния напредък през последните десет години и бяха набелязани 17 конкретни препоръки, които да помогнат на България да постигне напредък по изпълнението на всички показатели по МСП. В днешния доклад се отбелязва, че е постигнат значителен напредък по тези препоръки.

Макар политическата несигурност да доведе до някои забавения в изпълнението на реформите в началото на годината, процесът на реформите се ускори от месец май насам, отбелязват от ЕК. От Комисията обаче допълват, че предстои да се видят окончателните резултати в области, изискващи законодателни реформи и действия от страна на правителството, като например борбата с корупцията.

През тази година бяха осъществени важни промени и в съдебната система, по-специално избирането на нов състав на Висшия съдебен съвет. Въздействието от тази стъпка следва да започне да се проявява през следващата година, пише в съобщението.

Въпреки че Комисията все още не може да заключи, че показателите са изпълнени в задоволителна степен, тя остава на мнение, че при непрекъснати политически насоки и решимост за постигане на напредък в реформата България следва да може да изпълни оставащите препоръки и следователно да отговори задоволително на показателите по МСП в близко бъдеще. Комисията ще оцени напредъка отново към края на 2018 г.

Днешният доклад се отнася за периода от януари 2017 г. насам.

Най-важното развитие през тази година по отношение на съдебната власт бе избирането на нов състав на Висшия съдебен съвет (ВСС), който встъпи в длъжност на 3 октомври. Изборите за съдебната квота бяха проведени през юни в съответствие с принципа „един магистрат — един глас“, чието значение беше подчертавано по-рано от Комисията, и въпреки някои опасения, изразени по време на провеждането на изборите, процесът бе счетен като цяло за справедлив, пише в доклада. От ЕК са на мнение, че това е значително подобрение в сравнение с изборите за предишния ВСС през есента на 2012 г.

Изборът за парламентарната квота бе проведен от Народното събрание на 20 септември, като успешните кандидати бяха избрани с мнозинство, значително надвишаващо изискваното мнозинство от две трети. В медиите и гражданското общество бяха изразени критики, че резултатът е бил предопределен чрез договорки между основните политически партии и че дебатът е бил повърхностен и не е отразил открито разглеждане на съответните качества на кандидатите.

Сега от новия състав на ВСС зависи да покаже своята независимост на практика чрез постигане на трайни резултати при вземането на безпристрастни и професионални решения в ключови области, се отбелязва в доклада.

Важна отговорност на ВСС са назначенията на високи длъжности в съдебната система. Важно ще бъде да се установи, че такива решения се вземат въз основа на качествата на кандидатите и по прозрачен начин. Особено важно решение през 2017 г. беше предложението за назначаване на нов председател на Върховния административен съд.

Въпреки че това решение можеше да бъде прието от новия състав на ВСС, предишният състав на ВСС реши да избере своя кандидат на 11 септември и да представи неговата кандидатура за утвърждаване от президента на републиката. Междувременно президентът върна кандидатурата с мотива, че би било по-легитимно, ако процесът на номиниране бъде извършен от новия встъпващ в длъжност състав на ВСС. Това даде възможност на новия състав на ВСС да преразгледа номинацията на заседание, проведено на 19 октомври, на което назначаването на избрания кандидат бе утвърдено след повторно гласуване с голямо мнозинство, припомнят от ЕК.

По отношение на нормативната уредба вече са приети редица изменения на Наказателно-процесуалния кодекс, а допълнителни законодателни предложения са в процес на изготвяне, включително за изменения в Наказателния кодекс. В допълнение към обществения дебат и консултациите със съответните заинтересовани страни в съдебната система и гражданското общество успешното осъществяване на тези реформи ще изисква внимателни подготвителни и последващи действия, пише в доклада.

България е предприела и по-нататъшни стъпки за изпълнение на препоръките по отношение на корупцията по високите етажи на властта. Въпреки това редица ключови инициативи все още не са приети и изпълнени. Други са в начален етап на изпълнение и все още предстои ясното определяне на конкретни действия, отбелязват от ЕК.

Като цяло България е предприела и стъпки за изпълнение на препоръките за борбата с организираната престъпност. При все това българските власти следва да гарантират, че скорошните решения, свързани с организационни и правни промени, се изпълняват по начин, който консолидира постигнатия напредък, заключават от ЕК.

С изпълнението на всички препоръки в детайли може да се запознаете в доклада.