Около 330 хил. души са демотивираните българи – тези, които са в трудоспособна възраст, но не учат, не работят и не са регистрирани в Агенцията по заетостта.
Това сочат данните от специално целево проучване на изследователски център „Тренд“ по поръчка на Фондация „Фридрих Еберт“. В извадката попадат общо 1123 души, отговарящи на профила на демотивираните българи (425 случая от национално представително изследване с извадка 5 хил. души и 698 идентифицирани след подсилена случайна извадка).
Отчита се по-голямо натрупване на демотивирани сред хората на възраст (18-29 г.), сочи проучването. Уточнява се обаче, че една част от младежите все още са в процес на търсене на своята професионална реализация.
Данните за образованието показват ясна зависимост - ниски дялове на демотивирани българи има при хората с висше образование, а най-сериозно натрупване - на хора със средно образование (над половината от попадащите в тази група (53%). Данните еднозначно показват, че високото образование дава по-високи шансове за по-добра реализация, обобщава „Тренд“.
Що се отнася до семейния статус, малко над половината от демотивираните българи са женени/омъжени. В голяма степен това е предпоставка демотивираните да се издържат от други членове на семейството, а по-младите - от техните родители и близки.
Близо една трета от демотивираните са с професионален статус работник/неквалифициран труд. 21% са квалифицирани работници.
Мнозинството от демотивираните (72%) нямат личен месечен доход. Само 3% имат личен доход до 500 лв. Анализаторите отбелязват, че част от респондентите, които по обективните критерии попадат в групата на демотивираните българи, получават доходи като работещи в сивата икономика, чрез ренти или доходи от чужбина.
Месечният доход на домакинствата показва, че демотивираните българи се издържат в голяма степен от доходите на други членове на семейството. Едва 2% са без никакви доходи на домакинството. Една четвърт от домакинствата на демотивирани българи получават доходи в размер до 500 лв. или в диапазона 501-1 000 лв.
По отношение на етническия произход българите, които попадат в групата на демотивираните, са 56%. Отчитат се и високи нива на такъв тип хора при ромите, които са близо една трета.
Най-висок дял на демотивирани българи има в селата – 42%. В областните градове делът е малко под една трета, а в малките градове - 22%. Най-нисък дял от целевата група се отчита в столицата – едва 7%.
Над 80% от демотивираните българи са без работа повече от една година, като 12% от тях никога не са работили.
Близо половината (47%) от всички демотивирани българи не си търсят работа, тъй като твърдят, че няма работа за тях. Едва 13% посочват като причина, че ги издържат роднини и че няма работа по специалността им. Сред висшистите половината изразяват мнението, че няма работа по специалността им. Резултатите са логични, тъй като традиционно висшистите са по-претенциозна група, като не малка част от тях държат да се реализират по специалността си. Това се доказва и от данните, че само 21% от висшистите в целевата група са на мнение, че няма работа за тях.
Официалният държавен посредник - Бюрото по труда, се оказва изключително неефективен механизъм за успешна реализация на пазара на труда, показва проучването. Само 1% от всички анкетирани са имали положителен опит при намирането на работа чрез бюрата по труда.
Повече от половината (52%) от всички в изследваната група твърдят, че държавата е длъжна да им осигури работа, докато 42% са на обратното мнение.
Голяма част от анкетираните (47%) заявяват, че биха започнали работа за възнаграждение в размер между 500 и 1 000 лева. Сред висшистите и живеещите в София желаната заплата е по-висока от общата картина - от порядъка 1 001-1 500 лв.
43% от всички демотивирани българи имат доказана професионална квалификация, докато над половината нямат. 37% пък биха се включили в курсове за квалификация, за да си намерят по-лесно работа.
Една трета от анкетираната група е склонна на по-сериозна трудова мобилност, като са готови да започнат работа в населено място, което е отдалечено на 50 км от дома им, ако им бъде осигурен транспорт. Над 40% от най-младите декларират готовност за това, докато само 14% сред най-възрастните изразяват готовност за работна мобилност. Съществена разлика се наблюдава и в разбивката по пол. Мъжете са раздвоени (по около 45%) относно склонността си да пътуват до 50 км до работа, докато при жените 68% декларират, че не са склонни.
Проучването обобщава, че мотивацията на целевата група може да дойде практически почти единствено от добро заплащане (53%). Разликата между тази опция и всички останали е съществена. Единствено при висшистите една четвърт от тях държат на подходяща за специалността им работа.
Според демотивираните българи това, което може да направи държавата, за да подпомогне хората в намирането на работа, е да поема част от осигуровките (53%). Други посочват подпомагането на деца и зависими членове на домакинството (31%) и помощ при преместването и наемането на жилище в друго населено място.
58% от анкетираните предпочитат да живеят в България. Малко над една четвърт обаче при първа възможност биха отишли да живеят в чужбина. Прави впечатление, че най-висок е процентът сред най-младите (41%) и тези с висше образование (35%). Сред най-младите повечето искат да заминат в чужбина, отколкото да живеят в България. 8% биха се преместили в друго населено място в България.
Институцията, която трябва да бъде посредникът между безработните и пазара на труда, практически не се използва като средство за информация за работа. Над 80% сочат роднини/близки и приятели като основно средство, което говори за обезсърчаване от основните методи, които им се струват ненадеждни, а надеждата остава основно в помощта и ходатайството от близки хора. Единствено висшистите залагат колкото на възможностите по „втория начин“, толкова и по търсене за информация за работа чрез интернет сайтове.
Бившият вицепремиер и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин и член на Института за икономика и международни отношения заяви, че това е обществен проблем, защото той генерира бедност и разделение в обществото. За да се разреши този проблем, трябва да се намери цялостна концепция, посочи Калфин на пресконференция в БТА.
Според него трябва да се промени подходът към тези хора. По думите му резултатите от изследването показват, че това, което се прави в политиките по насърчаване на труда, не е насочено към тези хора.
"Политиките на пазара на труда на България са основани на това безработните да са активни. Демотивираните хора не са активни. Това означава, че в политиките, които ние имаме, трябва да се направи някаква принципна промяна, така че тези хора да се мотивират", каза Калфин. Бившият вицепремиер и министър на труда и социалната политика отбеляза, че демотивираните българи представляват около 10% от трудовата сила у нас и тези хора могат да се превърнат в голям ресурс.
05:35 | 12.09.22 г.