Внесената от министъра на труда и социалната политиката Бисер Петков Концепция за реформиране на експертизата на работоспособността показва, че някои от големите проблеми в подхода към интеграция на хората с увреждания най-после са били осъзнати от администрацията.
Предложената концепция се основава на Международната класификация на човешката функционалност, уврежданията и здравето (ICF), изготвена от Световната здравна организация (СЗО).
ИПИ насочи вниманието към нуждата от приемането на този модел още през 2012 г. (виж доклада “Нов подход към интеграцията на хората с увреждания в България”).
Дебатът беше започнат по времето на Ивайло Калфин като министър, а внасянето на концепцията може да се разглежда като отдавна отлагана първа стъпка към реформа, пише в анализа на Явор Алексиев от екипа на Института за пазарна икономика.
Може би най-важно е, че социалното министерство (МТСП) на практика признава пълния провал на досегашната система, посочвайки че:
“… експертното решение на ТЕЛК се е утвърдило като универсален документ въз основа на който административно се осигуряват пенсии, изплащат се обезщетения и др.”
“Ресурсите за интеграция на хората с увреждания и на социално осигуряване не се разходват по най-добрия начин”
“Сигналите и данните за некоректно определяне на процент трайно намалена работоспособност налагат извода за наличие на лоши практики при издаване на експертните решения...”.
Въпреки че признаването на проблемите на системата е първа стъпка към тяхното решаване, работата по нейната промяна тепърва предстои. Все още липсват достатъчно детайли за това как ще се определя достъпът до отделни помощи и привилегии – кои от тях ще продължат да бъдат предоставяни по сегашния ред (след получаването на ТЕЛК решение) и кои ще бъдат обвързани с решенията на други комисии.
В този си вид концепцията не успява да убеди в акцента върху социалното включване като краен търсен резултат на реформата (по модела на СЗО). По-голямата част от предлаганите промени (както се загатва и в самото заглавие на концепцията) са всъщност свързани с процеса на освидетелстване - важен елемент от системата, който обаче далеч не я изчерпва.
Международна класификация на човешката функционалност, уврежданията и здравето (ICF)
Намаляването на универсалната роля на медицинската експертиза и създаването на допълнителни комисии за експертиза на работоспособността (КЕР) ще помогне за ограничаването на злоупотребите и прилагането на по-индивидуализиран подход към опитите за интеграция на трудовия пазар.
В същото време редица от стимулите на функционални, но недобросъвестни граждани да се сдобият с ТЕЛК решение в момента не са обект на обсъждане.
Ключов проблем е липсата на доходен критерий, който да насочи по-ефективно средствата към лица, чиито увреждания възпрепятстват крайната цел на политиката по тяхното подпомагане - социалното им включване.
Продължават да съществуват и редица привилегии, които не са директно свързани с вида и степента на увреждането и конкретните нужди на бенефициента, а се отпускат на всички с документ доказващ намалена работоспособност от 50 или повече процента. Такива са освобождаването от винетни такси, намаление на имуществени данъци и намаляване на данъчната основа за определяне на данъка върху доходите, право на по-дълъг платен отпуск и нормативна защита от уволнение - все неща, от които никой гражданин не би се отказал, независимо от това дали работи и какъв доход има.
За да бъде доведена до успешен край, реформата трябва да изкорени “универсализма” от системата за подпомагане на хората с увреждания.
Предложената концепция за реформиране на експертизата на работоспособността е само първа стъпка по дълъг път на законови и административни промени, които трябва да извадят недобросъвестните от системата и да насочат ефективно бюджетните средства към реалните бенефициенти по начин, който да окаже влияние върху способността им за социално включване.
11:13 | 13.09.22 г.