Без особени разисквания депутатите от парламентарната Комисия по бюджет и финанси приеха на първо четене промените в Закона за ДДС, с които на практика се правят и корекциите за догодина и в останалите данъчни нормативи.
Според текстовете от 2018 г. отпада 5-процентната отстъпка върху данъците на физическите лица, когато доходите се декларират онлайн. В момента при подаване на годишната декларация електронно до 31 март се ползва отстъпка от 5% върху данъка за довнасяне от последните три месеца на предходната година, но не повече от 1 000 лв.
Според изчисленията на Министерството на финансите тази мярка ще спести на държавната хазна 1,2 млн. лв. през 2018 г.
По данни на Министерството на финансите през миналата година около 67% от самоосигуряващите се са подали декларацията си онлайн. Според председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова обаче отпадането на отстъпката ще засегне доста хора.
„Става дума за малко над 30% от самоосигуряващите се или около 60 хил. души, защото предимно такива хора се възползват от това облекчение, и този процент не е малък. Може би трябва да се помисли отстъпката да отпадне, когато поне 90% от всички декларации се подават онлайн и да влезе в сила не от 2018 г., а от 2020 г.“, коментира Стоянова.
Според финансовото министерство обаче в повечето държави онлйан декларациите са нещо нормално и не се стимулират допълнително.
Галя Димитрова, директор на Националната агенция за приходите, успокои, че данъчните планират разяснителна кампания за хората в малките населени места или такива, които нямат достъп до компютри и интернет.
С новите промени се дава и възможност гражданите да обявяват в годишната си декларация и придобитите през годината необлагаеми доходи, например от социални помощи, продажба на имот или друго, а също и полученото имущество по наследство, завещание или дарение, или на базата на възстановено право на собственост. В момента такава възможност няма и често се стига до необосновани ревизии.
Таванът за плащанията в брой не породи дискусия. От финансовото министерство предлагат той да е 5 хил. лв. Министърът на финансите Владислав Горанов се опита да ограничи кешовите разплащания още по време на втория кабинет на Бойко Борисов. В края на миналата година беше предложено до 2019 г. таванът да падне до 1 000 лв., но идеята не получи подкрепа в Народното събрание и срещна сериозен обществен натиск. В крайна сметка се запази сегашният праг от 10 хил. лв.
Предлаганото ограничаване на плащанията в брой е в съответствие и с наложилата се практика в другите държави членки на Европейския съюз (ЕС), където прагът е в диапазон от 2 хил. до 3 хил. евро. Ограничението ще се прилага и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е равна на или надвишава 5 хил. лв. по курса на Българската народна банка (БНБ) в деня на плащането.
Друга любопитна промяна е куриерските фирми задължително да изискват от подателите да декларират, че акцизните стоки са с платен акциз или бандерол. Според мотивите на финансовото министерство предложените разпоредби са в полза и на операторите на пощенски услуги, тъй като понастоящем, в случай че митническите органи установят държане на акцизни стоки без бандерол или без платен акциз в обектите на куриерските фирми, наказанието се налага на лицето, ползващо обекта, а не на изпращача/получателя на пратката.
Чрез промени в Закона за акцизите и данъчните складове се въвеждат нови забрани за публикуване на обяви в електронен вид, чрез които се рекламират тютюн или цигари без бандерол, за които не е платен косвен налог. Целта е да се спрат незаконните продажби на такива продукти.
Сред по-важните промени е и идеята електрическите автомобили да бъдат освободени от данък към общините. Според финансовото ведомство поправката е с цел да се намалят вредните емисии в атмосферата и да продължи водената данъчна политика по отношение на електрическите превозни средства.
В същото време от КНСБ настояват за въвеждане на двустепенна скала на облагане, става ясно от становището, което те са изпратили до бюджетната комисия. Синдикатите настояват и за връщане на необлагаемия минимум, който да съответства на минималната работна заплата за страната. Според тях е редно само сумите над размера на минималното трудово възнаграждение да бъдат облагани с 10% данък върху доходите.
КНСБ иска да се върне и семейното подоходно облагане, като според тях това би стимулирало раждаемостта и ще подпомогне младите семейства, тъй като „тази мярка би увеличила разполагаемия доход на домакинствата“.
Според тях това засяга 27 хил. семейства и ако идеята се приложи към нашата реалност, това ще струва 45 млн. лева през следващата година.
Темата за бюджета за 2018 г. и данъчните промени можете да следите тук