Промените в Гражданско-процесуалния кодекс, които Народното събрание одобри на второ четене, постигат баланс между интересите на всички участници в изпълнителното производство, а отпадналите от финалния текст предложения създаваха риск от допълнителни проблеми. Това мнение изказа в ефира на bTV председателят на правната комисия в Народното събрание Данаил Кирилов.
Той посочи, че значително са ограничени допълнителните разноски, включително и адвокатските хонорари и така дребни задължения няма да се „надуват” до непоносими нива.
„Ще има и възможност длъжникът сам да погаси задълженията си, без да се минава през съдебна процедура, посочи Кирилов и обясни, че след измененията, ако не е намерен длъжникът на всички посочени адреси, не може да се издаде заповед за незабавно изпълнение, а той ще бъде съден по общия ред. – Ограничили сме обезпечителните мерки и сме ги обосновали със съразмерността. Не може заради 100 лева дълг да се възбрани жилището на длъжника.”
Кирилов отбеляза, че „правната наука и съдебната система” са убедили депутатите, че десетгодишната давност на дълговете не е добра идея.
„Ако дадем тази опция, ще възпитаме длъжника неправилно – не е необходимо да си правно дисциплиниран, ходи се скрий някъде по света и след десет години ще се върнеш”, даде пример с нелоялните длъжници депутатът и заяви, че това е аргументът, с който т.нар. "вечен длъжник" се запазва.
Затова и Кирилов е опонент на концепцията за частен фалит.
„При частния фалит длъжникът губи правоспособност, неплатежоспособността води до загуба да се управляват граждански права, да се сключват сделки. В това състояние на икономиката е свръхопасно да вървим към такива експерименти”, категоричен е той.
Данаил Кирилов определи като гладиаторски боеве преговорите с частните съдебни изпълнители, които възразиха срещу орязването на таксите.