Повече от 40% от българите са били застрашени от бедност или социално изключване през 2016 г., с което България продължава да държи първото място в Европейския съюз по този показател, сочат данни на Евростат, публикувани днес. Въпреки това се наблюдава лек спад спрямо предходната година, когато този дял е бил от 41,3%.
Една от най-застрашените групи в страната са възрастните над 65 години – 45,9% от тях, като предишната година обаче те са били 51,8%. Другата най-засегната група от гледна точка на възрастта са младежите под 18 години с близък резултат – 45,6%.
Жените като цяло са изложени на по-сериозен риск от социално изключване и бедност в сравнение с мъжете – 42,1% спрямо 38,5%. Най-застрашената от бедност и социално изключване група обаче продължава да бъдат безработните – 77,5%.
Според представените данни през 2016 г. около 117,5 млн. души общо, или 23,4%, от населението в Европейския съюз са били в риск от бедност или социално изключване. Това означава, че тези граждани са били обект на поне едно от следните три условия: застрашени от бедност заради социални трансфери (бедност поради ниски доходи), в тежки материални лишения или част от домакинство с много нисък интензитет на икономическата активност.
След като в продължение на три години – от 2009 до 2012 г., делът на хората в риск в съюза расте, достигайки почти 25%, той намалява през всяка една от следващите години, достигайки 23,4% през 2016 г., или само на 0,1 пр. п. от най-ниските стойности, отчетени през 2009 г.
На второ и трето място след България по риск от бедност или социално изключване продължават да са съответно Румъния (38,8%) и Гърция (35,6%). На другия край на класацията са Чехия (13,3%), Финландия (16,6%), Дания (16,7%) и Холандия (16,8%).
Гърция е и страната, която от 2008 г. насам отбелязва най-голям ръст на дела на хората, застрашени от бедност или социално изключване – от 28,1% до 35,6%, или 7,5 пр.п. На второ място е Кипър с 4,4 пр.п., а на трето – Испания с 4,1 пр.п.
За разлика от тях най-стръмният спад на дела се наблюдава в Полша (от 30,5% до 21,9%), Латвия (разлика от 5,7 пр.п.) и Румъния (5,4 пр.п.).
От гледна точка на трите елемента, които допринасят най-много за риска от бедност или социално изключване, 17,2% от населението на ЕС е било изложено на подобен риск, заради социални трансфери – доходите им са били под националния праг на бедност. В България този процент е малко над средния за ЕС, но се увеличава на годишна база – от 22,1% до 22,9% през 2016 г. Най-висок той е в Румъния – 25,3%, а най-нисък – в Чехия с 9,7%.
Населението на ЕС, живеещо в лоши материални условия, през 2016 г. е било 7,5% от общото. Това означава, че лицата са живеели в условия, ограничени от липсата на ресурси, а това не им е позволявало да си плащат сметките, да поддържат дома си топъл или да пътуват. По този показател България продължава да води с 31,9%, но все пак този процент намалява спрямо 34,2% през 2015 г. След нас са Румъния (23,8%) и Гърция (22,4%). Най-нисък за поредна година е делът в Швеция – едва 0,8%.
По отношение на интензитета на икономическата активност 10,4% от населението от 0 до 59 години в ЕС живее в домакинства, където възрастните са работили на по-малко от 20% от общия си капацитет през миналата година. През 2016 г. Ирландия (19,2%), Гърция (17,2%) и Испания (14,9%) са били страните в ЕС с най-висок дял на хора, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическата активност. В Естония (5,8%), Полша (6,4%) и Словакия (6,5%) този процент бил нисък, а в България е бил 11,9%.
* Графиката по-долу показва данните за България.