Бунтари срещу системата влизат най-често в бизнеса със занаятчийски храни

Бунтари срещу системата или изповядващи дадена философия хора, която искат да споделят с останалите. Това е профилът на хората, които влизат в бизнеса със занаятчийски храни според участниците в конференцията „Предизвикателствата на пазара за занаятчийски храни”, организирана от LocalFood.bg и Slow Food в България.

Ако са по-възрастни хора, на занаятчиите най-вероятно им е писнало да работят за друг. Младите, които се захващат с микробизнеса, искат да направят нещо за бъдещето на децата си или да вложат нещо иновативно в продуктите си. Други пък следват принципите на веганството, аюрведа или друга философия, свързана с начина на живот и затова искат да вложат нещо иновативно в продуктите си.

Има и такива, които са усетили търсенето на специални продукти и виждат възможност да спечелят, разказа Гергана Кабаиванова от фондация LocalFood.bg, която си поставя за цел да подкрепя малки стартиращи бизнес инициативи в областта на храните.

Проблемът е, че повечето участници на пазара нямат подготовка за търговия и маркетингови умения и всъщност реализират хобито си – сладкарство, печене на хляб, производство на крафт бира или сладка и лютеници.

Добрата новина е, че след като известно време във Facebook имаше бум на предлагането на храни, но неформално, повечето производители вече са регистрирани. Те най-често влагат лични средства (с помощ от семейството и приятелите), по-рядко вземат банкови заеми. Младите хора, най-често чужденци, преселили се в България, ползват и различни онлайн методи за набиране на средства. 

Според Гергана Кабаиванова успелите си приличат по това, че изграждат личен имидж като представят продуктите си, които обикновено са по-качествени от масовите. Те гарантират за произхода на съставките, като търсят най-доброто. Фирмите обикновено са семейни.

Продукцията, заради по-малките произведени количества, повечето ръчен труд и неголемите обеми на доставяните суровини, е по-скъпа в сравнение с масовото производство. Тя може да бъде купена директно от фермата или се предлага на фермерските пазари, онлайн (например във Facebook), към търговци, заведения и туристически обекти.

Заради изискванията за сертификати и малките количества трудно може да се продава в търговски вериги или да бъде изнасяна.

Проблемите са общи – законодателството според Гергана Кабаиванова не е достатъчно гъвкаво и приспособено за контрол на микробизнеси, изискванията към които се доближават до тези за големите индустриални производители, налице е недостатъчно развит пазар, хората пък са забравили вкуса на истинското кисело мляко или хляба с квас, който е по-твърд.

Самите производители пък споделиха, че е трудно да издържат в първите месеци, когато дължат осигуровки, а все още не са развили достатъчно добре бизнеса. Някои се отказват и след това известно време изплащат натрупани дългове. Други успяват и се гордеят с каузата си.