Винарските изби залагат на българските сортове в стратегиите си за износ

Винарските изби в България разчитат на местните сортове вино, за да се отличат на чуждестранните пазари. Това са и сортовете, които правят най-голямо впечатление на организираните групи, пристигнали за винен туризъм в страната. Българските производители участват с типични сортове и във винените конкурси и получават награди за тях.

Участието с автентичен сорт показва, че те имат самочувствие, заяви пред Investor.bg Меглена Михова, организатор на виненото състезание Concours Mondial de Bruxelles при домакинството му в България през 2016 г. В Пловдив български производители на вино и високоалкохолни напитки вчера бяха наградени за участие във винения конкурс и надпреварата за спиртни напитки Spirits Selection.

При тазгодишното издание на конкурса 42% от изпратените мостри от България бяха наградени, включително и за местни сортове като Мавруд.

Като представител на компания, която дистрибутира вино на Бенелюкс пазара, Меглена Михова посочи, че там процентът на гастрономически ресторанти и специализирани магазини е висок и има търсене и аудитория за висококачествени вина.

„Там любителите и ценителите търсят нещо различно. Колкото един продукт е по-специфичен, като местен сорт, толкова е по-привлекателен и интересен“.

В големите вериги се залага все още на световноизвестните сортове, но местните могат да пробият в бленд, както се случва с българския сорт димят в една от западните търговски вериги. Меглена Михова е категорична, че на този пазар българските производители не само заемат място на щанда, но и осъществяват продажби.

Белгийски компании например внасят български вина, включително висококачествени, произведени в бутикови количества.

„Типичните сортове са по-различни от това, с което потребителите са свикнали“, коментира Радосвета Николова от търговския отдел на изба „Златен Рожен“, която получи награда за Мелнишки рубин. Той е създаден през 50-те години на основата на типично българския сорт Широка мелнишка лоза в селективната лаборатория на Сандански чрез кръстосване със Каберне Совиньон.

Избата работи основно на българския пазар, включително чрез специализираните магазини и една от търговските вериги, но в момента подготвя износ за Бразилия.

Радосвета Николова подчерта, че преди да се налагат типичните сортове, трябва да се наблегне върху имиджа на страната, за да бъде тя разпознаваема на чуждестранните пазари.

„През последните години все по-голям е интересът към типичните български сортове. Те в последните години бяха позабравени, но търсенето им се възобнови“, каза инж. Петър Бошнаков от „Винзавод Асеновград“, койо също взе медал от надпреварата за Мавруд.

В цял свят се произвеждат каберне и мерло, типичните сортове са тези, които могат да ни отличат, допълни той. Като пример той посочи Мавруда, който е най-старият български сорт, по думите му на над 5 хил. години. Други местни сортове, на които производителите могат да заложат, са Широка мелнишка,  Гъмза, Рубин, Памид, Врачански мискет, Карловски мискет, Червен мискет, Димят и др.

„Ние сме най-големият производител на Мавруд в България с 2 хил. дка масиви“, уточни Петър Бошнаков. Той е сортът, на който винзаводът основно разчита, тъй като е типичен за района. Основно продукцията се реализира в България, плюс износ за Европа (Великобритания, Белгия, Холандия, Германия и Полша), Китай, Япония и САЩ.

Има особено внимание към местните сортове, отчита той. 

„Основната ни идея е да популяризираме българските сортове не само в България, но и на световно ниво“, заяви Ивалина Иванова, експерт по маркетинг и пиар в изба „Едоардо Миролио“ – също сред наградените участници в конкурса.

Сред продукцията за износ на компанията са местните сортове Мавруд, Рубин и Букет – последният е стар български сорт, кръстоска от Мавруд и Пино Ноар.

„Всяка изба трябва да има български сорт, по-точно от региона, в който се намира. Това са продуктите, чрез които ще покажем какво можем и чрез които ще представим типичния тероар“, препоръчва маркетинг експертът. Тя припомни обаче, че избата, за която работи, представя и  международни сортове като Пино Ноар, Шардоне и Совиньон блан. Оказва, се че в България има отлични условия и за тяхното отглеждане, освен за българските сортове. 

Като ясно очертала се тенденция сред потребителите Меглена Михова посочва търсенето на естествени вина с минимална технологична намеса, с вкус на домашно вино. Модата на вината с тежки аромати и дъб вече затихва.

По думите й сред българските сортове с потенциал са Рубин и Мавруд, които тя определи като „вина с характер и пикантен вкус“. От белите вина Димят и Мискет също са интересни и се комбинират с модерни храни. Българско вино от години се предлага в японски ресторанти в Белгия и САЩ, каза Меглена Михова.

„Особено в гастрономическите ресторанти търсят естествени вина, местни сортове, леки, които лесно се комбинират с различни видове храна. Биовиното е нишов пазар за Белгия, докато в САЩ е хит и търсенето е по-голямо“, отчита тя.

Като цяло за нашия регион тя отчита, че балканските и черноморските страни тепърва започват да предлагат по-висококачествени продукти, да стават видими и интересни за белгийските купувачи.

Ако една страна е непозната, първо пробив се прави с типични международни сортове, както се случва в момента със Сърбия, след това се предлага бленд и накрая – типични сортове, разказа представителят на Concours Mondial de Bruxelles.

Пълният списък на наградените български вина в тазгодишната надпревара може да видите тук след въвеждане на държавата, а на високоалкохолните напитки тук.