Догодина ще бъде ясен строителят на магистрала „Струма“

Очаква се до средата на 2018 г. да бъде избран строителят, който ще продължи изграждането на автомагистрала "Струма". Това обяви Николай Нанков, министър на регионалното развитие и благоустройството, в рамките на Седмия дискусионен форум „Строителството през 2018 г. – перспективи и предизвикателства“, организиран от Камарата на строителите в България (КСБ) и в. „Строител“.

По думите му реализацията на големия инфраструктурен проект ще бъде като „взет изпит за българския строителен бранш заради сложността на участъка и бързината, с която трябва да се изгради“.

През следващата година ще продължи изграждането и на следващите отсечки на магистралата. Според регионалния министър следващата година ще е критична и решаваща за строежа на пътната артерия през Кресненското дефиле , тъй като се очаква до края на октомври да бъде готова и окончателната оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС)

„Изключителен приоритет на правителството е и магистрала „Хемус“. Ще започне изграждането на участъка от Ябланица до Боаза. Предстои да приключи процедурата по обжалване за други 16 км от  пътя, за да сключим договор за изпълнение. В началото на 2018 г. ще обявим процедура за изпълнител на други 50 км. Разчитаме на средствата от ТОЛ системата и затова работим активно за нейното реализиране“, допълни Нанков.

Той призна, че саботажът за ТОЛ системата е огромен. „На прав път сме, ще си я въведем и това е. Имаше фалшиви документи, докладвали сме ги, на който трябва. Има независима комисия. Другата седмица Агенция „Пътна инфраструктура“ ще отворят нови ценови оферти“, каза още Нанков пред журналисти. Той добави още, че медиите и обществото са били подведени, че е излязло решение за класирани кандидати. „Подписът беше хубаво фалшифициран. Участниците използваха и ланския сняг да обжалват. Саботаж огромен, очевидно има хора, които не искат да се случи“, коментира още регионалният министър. Той обяви още, че се очаква обжалване на процедурата в съда, което, ако се случи, ще доведе до забавяне. 

Нанков обяви още, че се очаква следващата година да продължи изпълнението на недовършените проекти по националната програма за саниране, а евентуално ново финансиране от държавния бюджет за програмата да се иска през 2019 г.

„През 2018 г. и 2019 г. трудно ще приключим със сградите, които понастоящем са одобрени с договор с Българската банка за развитие, с ресурса, който имаме. Негативът по програмата, който се насади по политически и други причини, не ни дава оптимизъм да ви кажа точно каква ще е сумата през бюджета през 2018 г.“, коментира още регионалният министър, но уточни, че догодина ще санират поне още 700 сгради.

Регионалното министерство ще търси допълнително финансиране за изграждането и довършването на столичното околовръстно шосе, каза още Нанков. „През 2018 г. съм убеден, че имаме реален шанс да стартираме с изпълнението на изключително важното завършване на околовръстния клъстер на нашата столица“, обясни още Нанков.

По думите му за ВиК сектора предстои една динамична 2018 г. Той посочи, че около 1,5 млрд. лв. трябва да бъдат реализирани за едни ефективни проекти. Според него строителният бранш ще реализира с необходимото качество редица проекти през 2018 г. „Посланието ми към строителните фирми е да проявяват отговорност при изпълнението на тези важни за обществото проекти. Всичко се гледа под лупа и не от нас, а от обществото. Дори малките неточности компрометират името на строителния бранш“, каза още Николай Нанков.

Той припомни още, че големите инфраструктурни проекти обикновено разчитат на европейско финансиране, което е „нож с две остриета“, особено предвид Brexit.

По тази тема министърът на Българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова, която също участваше във форума, обяви, че заради излизането на Велокобритания от Европейския съюз, бюджетът на общността ще бъде с 15 млрд. евро по-малко.

“Разводът винаги е скъп. Въпросът е да имаш добри адвокати. Винаги струва много. Въпросът е колко ще ни струва и дано да не ни струва много още този програмен период“, заяви Павлова. Според нея ако Великобритания по някаква причина не плати, то тогава част от средствата за нашата страна остават под въпрос.

По думите ѝ кохезионната политика е двигател на икономиката, растежа, развитието. Има повишаване до 48%, което е доказателство, че кохезионните средства са ни нужни, обясни тя.

Павлова отново припомни, че Западните Балкани са основен приоритет по време на българското председателство. „2018 г. създава предпоставки и възможности да бъде още по-предизвикателна. Шест месеца България ще бъде под светлината на прожекторите. Трябва да се опитаме да постигнем и още нещо. Не можем и не трябва да бъдем без зъби. През 2018 г. правим равносметка на постигането и трябва да имаме отговор на един важен въпрос, а именно - как с по-малко пари можем да направим повече, по-бързо и по-качествено.

България е категорично за новите фондове, коментира още Павлова и подчерта, че през следващия програмен период на фокус ще бъде процента на усвояване на средствата и реализацията на проектите.