Почти всеки втори медик в България (48%) е бил обект на агресия, като едва 16 на сто са били подложени на посегателство само веднъж. Това показва анкета на Българския лекарски съюз (БЛС), проведена през лятото сред 2782 души, половината от които лекари, а останалите – пациенти.
Анкетата показва, че агресията срещу медиците е предимно вербална – 81%, а една пета са обект на физическа разправа.
Данните от допитването бяха изнесени по време на кръгла маса на тема „Мерки за превенция на агресията срещу медицински лица", организирана от Българския лекарски съюз (БЛС) в партньорство с Министерство на здравеопазването (МЗ).
С дискусията БЛС стартира национална информационна кампания срещу насилието над медици, която ще включва различни активности през цялата година, а не изолирани събития. БЛС има амбицията да обедини усилията на институциите за дългосрочна кампания, която да показва положителните примери и да променя нагласите. Целта е да се ангажира обществеността за овладяване на агресията, посочи д-р Галинка Павлова, заместник-председател на БЛС.
Резултатите от допитването показват, че най-съществената причина за агресия срещу медици е ниската култура в обществото, нарушеното доверие между лекари и пациенти, доплащането в системата, лимитите, влиянието на упойващи вещества. Законовите мерки, свързани с криминализиране на нападанията срещу медици, са правилни, но не се спазват ефективно, заключава анкетата.
Най-чести са случаите на агресия над медиците в Спешна помощ и спешните приемни кабинети на болниците, показва още анкетата. Затова допълнителните мерки следва да са насочени към тези рискови места, каза заместник-председателят на съсловната организация.
Значителна част от анкетираните пациенти не са доволни от здравните услуги – само 5% одобряват системата. Недоволството се пренася върху лекарите като агресивно поведение, коментира д-р Галинка Павлова.
Най-често пациентите не са доволни от доплащането в системата, което буди недоволство, каза Павлова и припомни, че над 48% от домакинствата доплащат, за да получат по-добро здравеопазване.
Доплащането е вследствие много често на наличието на лимити в болничната помощ, подчерта още Павлова. Лимитите водят до ограничаване на достъпа и са причина за увеличаване на хоспитализациите, отчете тя. Недоволството на пациентите е насочено преди всичко към системата, само 9% са недоволни от отношението на лекарите според анкетата.
Едва 5% от анкетираните пациенти признават, че са проявили агресия срещу медици, а 6 на сто казват, че агресията им е била физическа.
И лекари, и пациенти смятат, че не е необходима коренна промяна в мерките срещу агресията в посока да бъдат засилени, но смятат, че предприетото до момента от законодателя не работи ефикасно.
За 7,7% от анкетираните лекари агресията е резултат от провокативното отношение на медиците. Два пъти повече са пациентите, които смятат, че поведението на медиците отключва агресията.
Ниското ниво на култура и липсата на ценности в голяма част от обществото са сериозна причина за проявяваната агресия, показва анкетата. На следващо място е употребата на наркотици, алкохол, упойващи вещества, несъвършенства в системата.
Като цяло недоволството от системата руши доверието между лекарите и пациентите, обобщи резултатите д-р Павлова.
Според медиците са нужни допълнителни превантивни мерки - строги наказания, ефективни присъди, засилена охрана, работа с обществото, както и подобряване на комуникационните умения на лекарите. Необходима е и промяна на общественото отношение. Пациентите също очакват подобни превантивни мерки и настояват за спазване на закона, като над 20 на сто искат по-строги мерки.
Българският лекарски съюз предлага няколко мерки, които ще бъдат обсъдени в работни групи.
На първо място - системно прилагане на бързото производство при доказана агресия и създаване на единна система към МВР за приемане на сигнали за агресия над медици.
Лекарите предлагат и повишаване на информираността за правата и задълженията на пациентите – ще се търси подкрепата на пациентските организации за съвместни инициативи, които да покажат и правата, и задълженията на пациентите.
Повишаване на комуникационните умения на медиците е друга набелязана мярка. Ще бъде предложено въвеждане на задължителни часове в медицинските заведения за обучения за комуникация лекар-пациент. За медиците на терен ще се правят обучителни семинари на работното място за антикризисно поведение.
БЛС ще предложи създаване на онлайн мониторингова система към съсловната организация, каквито практики има в други европейски страни. Това ще позволи да се проследяват и анализират случаите на агресия и в ход да се предприемат мерки.
Създаване на обратна връзка с лечебните заведения и изпращане на данни за склонните към насилие пациенти е друга мярка. Това не е отказ от предоставяне на медицинска услуга на пациентите, а мярка за предпазване на лекарите, уточни д-р Павлова. На пациентите, за които е установено, че са склонни към насилие, ще им бъдат отказвани домашни посещения.
Съсловната организация предлага правителството да обяви 7 юли за национален ден срещу насилието над медици, с което се цели изостряне на вниманието и припомняне за проблема.