Световната тенденция за замърсяване на рибата не подмина България

Световната тенденция за замърсяване на рибата не подмина България. Това е изводът от проучване на Асоциация „Активни потребители“ за замърсяване на замразена риба с тежки метали.

Авторите на проучването уточняват, че най-проблемна е вносната океанска/морска риба. Те са изследвали 12 търговски марки и са установили, че само една  е негодна за консумация заради наднормени тежки метали, но проблемни са още три марки. Всички изследвани продукти са вносни и се предлагат на българския пазар от търговци, а не от компании, занимаващи се с улов.

От изследваните 12 търговски марки риба само една е с повишено съдържание на олово (0,331 mg/kg) - замразена цаца, уловена в Балтийско море от латвийска компания, пакетирана и внесена в България от румънска фирма. Тази търговска марка притежава също и високи, но ненадхвърлящи максимално допустимия лимит количества кадмий и живак. Още две проби скумрия, уловени в Атлантика и Тихият океан (от Китай) имат стойности за олово, попадащи в жълтия сектор.

При тестване на живак не се установяват количества над нормата, но три проби (хек от Северозападен Атлантик, скумрия от Атлантика и цаца от Балтика)  попадат в предупредителния жълт сектор.

Според заключението на Асоциацията редовната седмична консумация на океанска/морска риба е слаб до умерен риск за здравето. Организацията настоява постоянен мониторинг за тежки метали да се прави от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). 

В проучването се уточнява, че рибата остава пълноценен източник на белтъци, уникални мазнини и витамини. В рибата хранителните вещества се намират в по-лесно достъпна за човека форма, в сравнение с месото от сухоземните животни. Поради тези качества рибните продукти са незаменима храна, а в последните години са предпочитани при много диети.

Анализ и контрол

В ЕС страните членки са длъжни да съобщават за всички нередности и опасности на пазара чрез централизираната Система за бързо оповестяване за опасни храни и фуражи (Rapid Alert System for Food and Feed – RASFF). Справка в системата показва общо около 5400 сигнала за нередности или опасности в рибните продукти. За сравнение, предупрежденията за месните храни са 2600, за пилешкото около 2300, а за млечните са най-малко – 900.

Тежките метали са основни замърсители в рибата с 1410 случая. Следват патогенните микроорганизми (780), паразитите (560) и някои химични биозамърсители като хистамина. Всъщност рибата е най-замърсената с тежки метали храна изобщо. На нея се падат около 40% от всички докладвани случаи на тежки метали (1410 от 3600), а ако се включат и другите морски храни (миди, раци, скариди, октоподи) числото скача над 50%. От тези 1410 сигнала за тежки метали в риба най-много са за живак (1250), на второ място е кадмият, а на трето е оловото.

Интересни са данните за произхода на замърсената с тежки метали риба. Изненадващо на първо място е Испания (534 случая). Следват обичайните заподозрени държави от Азия – Виетнам, Индонезия, Сингапур.

Контролът в България се осъществява от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Националният контрол е докладвал за 39 случая на опасна риба от общо 5400 в ЕС. За последен път това се е случило през 2014 г. От споменатите 39 предупреждения нито едно не е за съдържание на наднормени количества тежки метали, докато в ЕС те са 26% от всички докладвани случаи.

Нередности с етикетите

Нарушение се установява при две търговски марки, които са с изтекъл срок на годност, при това с повече от три месеца, за което са уведомени търговците. Това са съответно проба пангасиус, продаван в „Кауфланд“ и проба талапия от „Метро“.

Нарушение е и некоректната и/или непълна видова идентификация на рибата, за което отговорност носи производителят. Например една проба е етикирана като „почистен Хек“, а научното име на рибата е Patogonotothen ramsayi, което всъщност е вид трескова риба. При други четири търговски марки се установява добавяне на допълнителна вода и технологични добавки (фосфатни соли).

При някои марки, особено филетираните риби, стойностите за допълнително вложена вода, глазура и фосфати са от 8% до 30%. Вкарването на вода и фосфатни соли освен начин за некоректна печалба, е риск за здравето на потребителите, защото приемането на солеви разтвори е неблагоприятно на сърдечно-съдовата система.

Освен това оводняването на рибата понижава измерените стойности за тежките метали. Колкото повече вода се вкарва, толкова по-малко изглеждат металите. Ако се отчете коректно количеството добавена вода, е възможно още няколко проби да влязат в жълтия сектор, а поне при една да се надхвърли и максимално допустимото ниво.

Таблица с изследваните търговски марки можете да видите тук.