fallback

Още няма решение за административно увеличение на минималните осигурителни доходи

Няма договорка за МОД в нито една икономическа дейност, заяви Бисер Петков

15:08 | 07.09.17 г.

Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков още не е взел решение за административно увеличение на минималните осигурителни доходи (МОД) заради отказа от преговори от страна на работодателските организации.

Това стана ясно от отговора на министъра в рамките на блиц контрола в парламентарната комисия.

Петков заяви, че към края на август няма договорка в нито една икономическа дейност. 

Въпросът за минималните осигурителни прагове бе отправен към министъра от председателя на комисията Хасан Адемов в контекста на наближаващата бюджетна процедура и отказа на бизнеса да преговаря по МОД.

За втора поредна година работодателите отказват да участват в разговорите със синдикатите по определянето на размера на минималните осигурителни прагове по браншове.

Тъй като диалог няма, се налага министърът на труда за поредна година да определи служебно повишението на праговете или да запази нивата им от тази година.

Социалният министър информира депутатите, че не е имало преговори заради отказа на работодателските организации, а от проведените срещи с браншови организации е станало ясно, че бизнесът няма да отстъпи.

Работодателите продължават да твърдят, че МОД е остаряла концепция и трябва да отпадне от закона. На другия полюс са синдикатите, които застъпват противоположната теза, посочи социалният министър.

Той уточни, че ако праговете не бъдат повишени административно, в над 60% от дейностите, те ще останат под минималните.

Министърът припомни, че миналата година не е имало административно повишение, а увеличението беше на тези позиции, които бяха на минимална работна заплата.

Темата ще се обсъди и в тристранния съвет, ще се правят и още допълнителни оценки, каза министърът.

Що се отняся до предложението на бизнеса държавата да насърчава предимно колективното трудово договаряне на фирмено и браншово ниво, вместо административно налагане на нови нива на МОД, министърът каза, че тази възможност ще се анализира, за да има готовност за следващата бюджетна процедура след предстоящата. Позицията му е, че още веднъж трябва да се анализират плюсовете и минусите на механизма преди да се вземе решение за промяна в закона, както настояват работодателите.

Според Бисер Петков праговете могат да бъдат заменени с колективни трудови договори на браншово ниво, но проблемът е, че покритието в България с колективни трудови договори е сравнително малко.

Министърът обърна внимание и на друг въпрос - ако отпаднат минималните осигурителни доходи, какво става със сектори, в които има сивота, както и доколко съществуването на минималните осигурителни прагове наистина води до изсветляване на икономиката или функцията им е изчерпана.

През миналата година работодателските организации отказаха участие в преговори за МОД за 2017 г. до приемане от социалните партньори и държавата на консенсусен модел за определяне на минималната работна заплата в България.

По повод намерения за административно налагане на прагове за МОД за 2018 г. от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) посочват в съобщение до медиите, че считат за необходимо държавата да насърчава основно колективно трудово договаряне на фирмено и браншово ниво, вместо административно налагане на нови нива на МОД.

Организациите искат и да се предприемат допълнителни мерки, в т.ч. на промени в трудовото и осигурително законодателство, за повишаване на мотивацията на работодателите и осигурените лица, на контрола и противодействие на недекларирания труд.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 12:17 | 13.09.22 г.
fallback