Френският президент Еманюел Макрон пристигна снощи на официално посещение в България по покана на държавния глава Румен Радев и на министър-председателя Бойко Борисов.
Теми от дневния ред на Европейския съюз (ЕС), европейската перспектива на страните от Западните Балкани, охраната на външните граници на ЕС, както и въпроси на двустранното сътрудничество между България и Франция се очаква да бъдат сред акцентите по време на срещите на френския президент у нас.
Френският държавен глава, който обеща да защити сънародниците си от "нелоялна конкуренция" от изток, започна обиколка на Централна и Източна Европа с фокус върху „социалния дъмпинг“, писа New York Times преди началото на посещението на Макрон в България.
Изданието посочва, че ако посетите която и да е голяма строителна площадка във Франция, има шансове много от служителите да са от източноевропейските държави с ниски заплати.
Във Великобритания фермите наемат работници от Полша, Румъния или България, когато пристига реколтата. Почти половината от шофьорите на камиони, идващи от и извън Испания, са от държави на Източна Европа, пише вестникът.
Принципът, на който се основава всичко това - свободата на движение и работа на гражданите от страните от ЕС, е стълб на самия съюз. На теория той позволява на работниците да се движат в региона, да намират работа и от това да се възползва бизнесът, получавайки по-широк кръг от квалифицирани кадри.
Макрон се ангажира да вземе мерки срещу "социалния дъмпинг" във Франция, където компании наемат при по-ниско заплащане работници от по-бедните източноевропейски страни, като така застрашават работните места на французите.
В същото време безпокойството за нарастващия брой чуждестранни работници, особено от Източна Европа, които са назначени на работа в селското стопанство, строителството и други трудоемки сектори, е основен фактор за британския избор за излизане от ЕС миналата година, пише още New York Times.
Тази позиция не е чужда и за политиците, включително за Макрон, чийто рейтинг на публично одобрение спадна в първите месеци след встъпването му в длъжност. В интервю за няколко европейски вестника през юни френският лидер призова Източна Европа да не третира блока като "супермаркет" и предупреди, че правителствата ще бъдат изправени пред последици, ако нарушат регионалните ценности.
"Смятате ли, че мога да обясня на французите, че бизнесът се затваря във Франция, за да се премести в Полша, докато строителни фирми във Франция набират полски работници, защото те са по-евтини", казва той. „Тази система не работи добре“, заключава френският президент.
Коментарите му обаче разгневиха лидерите на Полша, Унгария и Чехия, разширявайки разрива със западноевропейските страни, избухнал по време на бежанската криза на континента.
Източноевропейските лидери обвиняват Макрон в протекционизъм. Те твърдят, че техните страни, които се присъединиха към блока през 2004 г. по време на най-голямата еднократна експанзия на ЕС, трябва да могат да се конкурират с по-ниски заплати, за да стимулират растежа и да наваксат. Когато към блока се присъединиха Полша и девет други страни от Централна и Източна Европа, много от по-старите членове първоначално ограничиха достъпа до трудовите си пазари.
И докато командированите работници съставляват по-малко от 1% от работната сила в Европа, лидерите на източния блок обещаха да се борят срещу всички усилия за ограничаване на правото на гражданите им да работят в региона.