Избраната от правителството „полу-източна” алтернатива с разделяне на трафика по съществуващото трасе и по ново трасе през Кресненското дефиле няма да намали човешките жертви. Неслучайно жителите на Кресна се бунтуват срещу него.
Това обявиха в позиция еколози от Коалиция от неправителствени организации „Да спасим Кресненския пролом”, след като министърът на регионалното развитие и благоустройство Николай Нанков заяви, че най-добрият вариант за пътя по Кресненското дефиле е изграждането на две трасета – в посока София едното да се качи източно от дефилето, а в обратна посока – да се запази сегашният път, като се разшири и се изправят завоите.
Природозащитниците предупредиха, че нарастващият трафик и увеличената скорост на преминаване по тесния и с много резки завои път през Кресненския пролом ще доведе до многобройни катастрофи – вече не от челни сблъсъци заради насрещно движение, а от загуба на управление в тежките условия и катастрофи с пешеходци.
“Това, което правителството се готви да направи, е тапа, в която да влизат автомобилите от скоростната магистрала. Едновременно с пешеходците, туристите и рафтърите в пролома ще се движат колите и каруците на местните хора – тъй като те ще бъдат изцяло лишени от местен път за достъп до земеделските земи и пасища, до по-малките населени места в планината. В тази „тапа” скоростният магистрален трафик освен със завои, пешеходци, туристи и рафтъри ще се сблъсква и с МПС на местните хора – някои от тях по на десетки години", пишат Андрей Ковачев от СДП "Балкани" и Петко Ковачев от Институт за зелена политика. – Именно наличието на локален път в пролома е условие за по-добра безопасност и опазване на човешкия живот.”
Коалиция от неправителствени организации „Да спасим Кресненски пролом” изцяло подкрепя публичното настояване да не се бави строителството на магистрала "Струма" повече – за да бъдат спасени човешки животи.
Еколозите напомнят, че в решението по ОВОС от 2008 година за строителството на магистрала беше записано, че отсечката през Кресненския пролом трябва да бъде изградена приоритетно преди всички останали отсечки.
“Но през 2009 година правителството реши да наруши това условие и да започне строежа на магистралата от другите ѝ отсечки – проблем, за който сигнализирахме още тогава. Сега всички ние и цялото общество търпим последствията от тези грешни решения. По същия начин не може да избираме грешни решения и днес”, коментират еколозите.
От коалиция „Да спасим Кресненски пролом” са категорични, че единственото качествено и законосъобразно решение е това, при което сегашният път остава локален за местните хора (с максимална скорост до 60 км/час и ограничение за движение на товарния трафик), а магистралата се строи изцяло извън град Кресна и Кресненския пролом (дълъг тунел или пълен източен обход на дефилето).
„Само това решение ще спре масовите катастрофи в тази „черна отсечка”, смятат природозащитниците.