Новата комисия „Антикорупция” няма да има разследващи функции

Новата комисия „Антикорупция” няма да има разследващи функции и няма да се използва за политически цели. Така зам.-министърът на правосъдието Евгени Стоянов отговори на критиките за новия законопроект, качен за обществено обсъждане.

Комисията няма и да се превърне в новата „Държавна сигурност”, отбеляза той по bTV.

По въпроса за използването на СРС-та Стоянов отбеляза, че по никакъв начин не се излиза от сега действащия законов модел – искането за СРС ще бъде от председателя на комисията само след разрешение на съда. „Тази информация ще бъде съхранявана, предавана и унищожавана по Закона за специалните разузнавателни средства”, каза зам.-министърът. 

Той призна, че тя може да стигне до прокуратурата. „В момента, в който се установят данни за престъпления, тази информация незабавно ще бъде предоставяна на прокуратурата”, допълни заместник-министърът, като обаче изтъкна, че комисията не става част от разследването.

„В момента специализираната дирекция в ДАНС работи по същия начин и си взаимодейства с прокуратурата, но няма разследващи, респективно полицейски функции”, каза Евгени Стоянов. Той отново подчерта, че новият орган няма да извършва обиск, претърсване и изземване. 

Зам.-министърът отговори и на обвиненията, че новото звено ще обедини четири неработещи институции.

„То не е механичен сбор от четири структури. Заложили сме модел, при който те ще бъдат обединени, но това няма да е механично”, подчерта той.

Зам.-министърът допълни, че за служителите на тези четири структури са предвидени тестове за лоялност. Ако някой от служителите от старите структури не успее да ги издържи, това ще е основание за прекратяване на правоотношенията.

Стоянов заяви още, че за председателя на комисията е предвиден мандат от 6 г., за да не се припокрива той с мандата на парламента.

Докато новият закон за борба с корупцията бъде приет, ще бъдат заметени много следи от всички, които са обект на проверка на закона, а това са хората с власт, имащи достъп до огромни финансови ресурси – депутати, министри, ректори, директори на болници. Това беше коментарът на Меглена Кунева – бивш вицепремиер и бивш председател на Движение „България на гражданите“ по bTV.

Според нея законът няма да бъде факт в следващите две или три години и в това време ще бъдат заметени много следи.

Тя посочи, че както е предложен, новият закон проверява по административен път за конфликт на интереси и имуществото. Това е всичко, което прави, той не разследва престъпления. За две или три години един имот може да бъде прехвърлен, посочи още тя.

Ако преди две години беше приет закон за борба с корупцията, нещата щяха да изглеждат много по-различно, добави Кунева, но посочи, че „категорично нямаше желание да бъде приет законът. Мен това ме прави много подозрителна“.

По думите ѝ за нас е много важно да го има този закон. „Честно казано, приех с облекчение факта, че макар и последния ден, този закон се появи, значи няма да бъде оставен да отлежава още шест месеца – нещо, което беше напълно възможно. Да видим какво можем да направим след общественото обсъждане, така че този закон да се подобри“, каза бившият вицепремиер.

За предишния законопроект, станал известен като „Законът Кунева“, който не беше приет, тя посочи, че в него е имало „така проблематичните неподписани сигнали“.

„Те са един от най-важните елементи на закона, защото показва желанието на правителството и цялото обществото да събере непримиримите противоречия между хората, имащи власт, и тези, които искат да ги контролират, след като сме демокрация" каза Кунева. "В почти всяка страна, особено в англосаксонските системи, го има правото да дадеш сигнал и възможността да дадеш доказателства, но да не сложиш името си. Неподписан сигнал има включително и в ОЛАФ – европейската служба за борба с измамите. Т.е. идеята, че това бъде съседът, който ще ти направи нещо много лошо през донос, е абсолютно фалшива”, посочи Кунева.

„Аргументите в противна посока бяха, че може да изтече информация и ако това стане, човекът, срещу когото е сигналът, ще загуби доброто си име. Ако това е проблемът, нека направим така, че тази информация да не изтича. Но верен сигнал, който не е подписан, просто да го изхвърлим в кошчето, според мен така ще стигнем до още по-големи скандали“, каза още Кунева.

Според нея председателят на новия антикорупционен орган трябва да се избира от квалифицирано мнозинство. Има различни модели за избор и ако държавата сериозно реши да гарантира независимостта му, всеки модел може да се окаже добър, но ние все още не сме такава държава, каза Кунева.