От Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) поискаха отмяна на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит (т. нар. клас "прослужено време"). Това съобщиха от работодателската организация след пресконференция днес.
Бизнесът се обедини около становището, че с преструктуриране на работната заплата и отпадането на допълнителното възнаграждение за прослужено време, което ще се включи в основната месечна заплата на работника или служителя, ще се даде възможност за равнопоставеност на работниците и служителите.
Национално представителните работодателски организации са категорични, че мястото, където следва да се обсъди тяхното предложение за отпадането на доплащането за клас "прослужено време” е Националният съвет за тристранно сътрудничество. Те са входирали на 14 юли 2017 г. своето предложение за това.
В зависимост от решението въпросът да се внесе или не в Министерския съвет, работодателите ще предприемат следващите си стъпки. Според председателя на АИКБ и председател на ротационен принцип на АОБР - Васил Велев, тези стъпки могат да бъдат отнасяне на въпроса в Комисията за защита от дискриминация или в Европейската комисия.
Според Велев отмяната на т. нар. "клас" ще създаде възможност за връщане на трудовия пазар на работници и служители.
"Предлагаме едно много джентълменско решение - всичко, което се плаща, включително "класовете", да се превърне в работна заплата", каза Председателят на УС на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Кирил Домусчиев.
Бизнесът отново заяви, че настоява за отмяна на праговете за минимален осигурителен доход. От АОБР предлагат член 6, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване, регламентиращ определянето на минимален осигурителен доход (МОД) по длъжности и икономически дейности, да отпадне. Работодателите отказаха да водят преговори за нивото на праговете за 2018 г., докато не бъде приет адекватен модел за определянето на минималната работна заплата за страната.
Работодателите предлагат да се постигне съгласие със социалните партньори за диапазон от минимална и максимална граница при определянето на минималното възнаграждение. Според бизнеса „Линията на бедност” е подходяща долна граница, защото при определянето й са отчетени всички значими за качеството на живот параметри и тя се изчислява на основата на обективни статистически показатели.
Според тях следва да се прилагат и изискванията на чл. 3 от Конвенция № 131 на Международната организация на труда, според които при определянето на минималната работна заплата се вземат предвид потребностите на работниците и техните семейства, вземайки под внимание общото равнище на работната заплата в страната, стойността на живота, социалните помощи и сравнителното равнище на живот на другите социални групи.
Тоест бизнесът иска минималната работна заплата за страната да се определя като брутна величина с включени в нея всички допълнителни възнаграждения.
От АОБР предлагат за максимална граница на диапазона да се счита средното съотношение между минимална и среда работна заплата в страните от Европейския съюз, където такова съотношение е приложимо, така както в 10 страни от общността няма изобщо месечна минимална работна заплата.
09:40 | 14.09.22 г.