Два варианта за КТБ разкрива втората стенограма

Четири часа са продължили разговорите при президента Росен Плевнелиев с политическите лидери и ръководството на БНБ за ситуацията около Корпоративна търговска банка и състоянието на банковия сектор на 14 юли 2014 г., но така и не се стига до решение за съдбата на кредитната институция.

Това се разбира от разсекретената на сайта на президентската институция втора стенограма от срещите през лятото на 2014 г.

На 97 страници са публикувани коментарите на участвалите в заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност: Михаил Миков - председател на 42-то Народно събрание, Пламен Орешарски – министър-председател, Бойко Борисов в качеството му на лидер на ГЕРБ, Атанас Мерджанов от "Коалиция за България" и Лютви Местан като тогавашен председател на ДПС, Зинаида Златанова – зам.-министър-председател, Петър Чобанов – министър на финансите, Иван Искров – управител на БНБ, Калин Христов – подуправител на БНБ, Димитър Костов – подуправител на БНБ, както и Цецка Цачева, Менда Стоянова, Румен Гечев, Йордан Цонев.

За разлика от първата среща на 29 юни, на втората прави впечатление присъствието на главният прокурор Сотир Цацаров.

Докато на първия Консултативен съвет на 29 юни се дискутираше ситуацията в банковата система и предоставянето на ликвидна подкрепа на една голяма банка, както и вариантът да бъде обявена банкова ваканция, сега акцентът пада върху решението какво да се предприеме с КТБ. 

Документът започва с доклад на управителя на БНБ Иван Искров, от който става ясно, че в КТБ има кредити за 3,5 млрд. лева.

Вариантите според гуверньора са два.

За да се защитят възможно най-бързо всички вложители в КТБ, той предлага да се приложи „западноевропейският вариант“, като се отделят "добрите активи“, като за целта ще е необходим нов специален закон. Искров е категоричен, че за срок от  20 дни тези активи може да се прехвърлят и банката „да отвори като здрава, чиста българска банка“.

Другият вариант според гуверньора е да се приложи вариантът по действащото законодателство с изплащане на гарантираните депозити до 196 хил. лева, като след това се премине към несъстоятелност и ликвидация на банката.

По повод на липсващи документи в КТБ президентът Росен Плевнелиев пита как три месеца преди затварянето на банката тя е оценена като перфектна.

„Този доклад показва КТБ като най-перфектната банка на планетата. Тя е пет пъти по-добра от много други банки, три пъти по-добра от средноевропейското. Два дни по-късно се случи случката. Кой носи отговорността?”, пита Плевнелиев.

По думите на Искров БНБ няма механизъм за същински контрол и вината е на ръководството на банката.

„Ако някоя банка, в случая КТБ, е проявила такъв подход и е докладвала лъжливи и нагласени данни, това няма как да се види от „Банков надзор” на тримесечна база”, обяснява гуверньорът.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов определя това като „ужас”.

„Аз предлагам, а и е почтено, г-н Искров, подайте си оставка днес, заедно с Гунев, и още утре да се свика парламентът”, предлага Борисов.

Главният прокурор докладва, че има липса от касата на банката в размер на 205 млн. лв.

По време на разговорите подуправителят на БНБ Димитър Костов обръща внимание на коментираната „липса“ в КТБ на 3,5 млрд. лева.

“В интерес на истината, това, което одиторите документираха, са много малко случаи на необслужване на кредити и има едно общо заключение, че от тези 3,5 млрд. лева около 1,8 млрд. са свързани, т.е. при кредити в размер на 1,8 млрд. е имало предоговаряне. Тоест, ако имаме някакви подозрения – казвам подозрения, защото никой не ги е преглеждал досиетата едно по едно, за да видим за какво предоговаряне идва реч, защото може да е по отношение на лихви, на промени на целево използване, но това е нещото, което евентуално една част от него би била свързана с необслужване на кредита”, обяснява Костов.

По думите му в отделни досиета липсват някои документи. Той обаче е на мнение, че може да се провери дали например липсва документът, който удостоверява учредяването на залог, или го няма последният финансов отчет.

По време на разговорите президентът Росен Плевнелиев предупреждава, че „оманците (Оманският фонд, акционер в Корпоративна търговска банка - бел.ред.) казаха в прав текст: каквото и да предприемете, оттук нататък в тази банка, ние имаме огромен репутационен проблем и ще предприемем съответните действия“.

„Представете си една от най-богатите държави на планетата! Казвам го, за да го имаме и това нещо предвид - т.е. БНБ трябва много внимателно да предвиди действията си. Аз още отсега бих наел международна реномирана адвокатска кантора да защитава БНБ, бих задействал колкото се може повече международни механизми“, казва президентът.

По време на заседанието на Консултативния съвет Бойко Борисов информира присъстващите, че Николай Бареков, лидер на „България без цензура“ е изпратил сигнал до главния прокурор Цацаров с искане да се извърши проверка на всички факти относно началния момент на източване на КТБ и връзката на Бойко Борисов с него.

От стенограмата се разбира, че той прочита SMS-а и се обръща към Лютви Местан: Г-н Местан, аз не мога оттук нататък да поема отговорност, че няма да приказвам и няма да се защитавам. Или главният прокурор да излезе и да каже дали имаме…, на базата на целия Консултативен съвет, ето тук и БНБ могат да кажат, финансовият министър е тук, премиерът е тук, да ме защитят, иначе аз ще се защитавам и не ме интересуват никакви други банки, защото ще обявя, че Орешарски е дал ..... млрд. на … И сега той източва ли или внася? Сиреч джентълментството е да ме защитите от негодниците, които се опитват да се възползват от нашата диалогичност в момента. Държа да го кажа. И какво, сега да изляза и да кажа, че съм отговорен за банковата криза и за това, което се случи? Абсурд!"

Борисов иска да разбере от БНБ дали в КТБ има фирми на Бареков или пари, пращани към "България без цензура", като неговата информация е за изплатени 17 млн. лева и 1,5 млн. евро за бонуси.

„И трябва ли да дадем държавни пари, за да покрием на Бареков бонусите? Искам ясно да знам“, заявява Борисов.

„Нямаме такива данни, но понеже протоколът е секретен, вероятно част от тези 205 или 206 млн. лева са за това, посочва Иван Искров.

След заседанието на Консултативния съвет окончателно решение за съдбата на КТБ няма.

Пълния текст на стенограмата можете да прочетете тук.