По думите на Велинова, която е водещ лектор на програмата „Европейски проекти“на Американския университет в България и изпълнителен директор на Европейски център за обучение „Лактея“, сдруженията, неправителствените организации и образователните институции са най-активните двигатели на проектите с европейски средства, като "те са тези, които променят средата към по-добро".
„Все още компаниите не знаят, че има програми, които са чисто образователни, но те са отворени и към фирми и дават възможност за много полезни партньорства с образователни институции, с мозъчни тръстове, с клъстери, с браншови организации, за да създават иновационни партньорства, за да могат иновативните идеи да стигнат до пазара“, коментира тя.
Велинова посочи, че има нагласа, че образователните програми са само за образователните институции, а научните – основно за университетите.
„Липсва разбирането, че може да се работи в партньорство в различните сектори“, смята консултантът.
Тя препоръча компаниите да се отворят и да знаят, че европейското финансиране на фирмите минава през разработване на идея, която е в подкрепа на обществени предизвикателства.
Велинова даде и пример, от който става ясно, че парите не са за развитие на бизнес или услуга.
Тя е на мнение, че с европейските средства може да се подпомогне бизнес идея или бизнес модел, „за да решиш обществено предизвикателство в областта на климатичните промени, лоша работа на публичните институции, или безработица и бедност сред младите хора“.
Защо бизнес моделите интегрират интелектуален капацитет на различен тип организации и дават иновационен подход към проблемите? Защо българският бизнес е най-активен с проекти в земеделието? Вижте повече във видеото.
20:56 | 10.09.22 г.