EIU: Конвергентната програма на България до 2020 г. цели ускоряване на растежа

Конвергентната програма на българското правителство за периода между 2017 и 2020 г. и последната годишна актуализация на националната програма за реформи имат за цел да ускорят икономическия растеж, да се справят с макроикономическите рискове, които Европейската комисия откроява за българската икономика, като съответстват на препоръките, съобщава Economist Intelligence Unit.

Двата политически документа, които са част от "европейския семестър", бяха приети в средата на май, с един месец по-късно заради предсрочните парламентарни избори, които се проведоха в страната на 26 март. По време на европейския семестър държавите членки привеждат своите бюджетни и икономически политики в съответствие с целите и правилата, договорени на равнище ЕС.

През февруари 2015 г. Комисията реши да засили своето макроикономическо наблюдение в България заедно с Хърватия, Франция, Италия и Португалия заради прекомерни дисбаланси в икономиката. По-конкретно в България причината беше неочакваната криза в банковия сектор в средата на 2014 г., която доведе до фалита на КТБ, увеличавайки с още един отдавна съществуващите проблеми на трудовия пазар и корпоративната задлъжнялост.

През февруари 2016 г. Комисията реши да задържи същите пет страни в групата с „прекомерни дисбаланси“, като добави Кипър през април тази година. Същите държави останаха в групата на прекомерните дисбаланси и през 2017 г., а на 22 май Комисията препоръча на България да предприеме стъпки за подобряване на събирането на данъци, пазара на труда, образованието, обществените поръчки и надзора на финансовия сектор.

Реформата в образованието ще бъде един от основните приоритети на правителството в средносрочен план. Фокусът върху образованието ще включва повече финансиране за сектора, по-високи заплати за учителите, мерки за подобряване на качеството на преподаването и по-голям достъп до образование за уязвимите групи.

Националната програма за реформи също така предвижда рязко повишаване на равнището на заетост до 76% от населението в трудоспособна възраст до 2020 г. от 67,7% през 2016 г. Това трябва да допринесе за намаляване на броя на хората, живеещи под прага на бедността.

Редица мерки ще се съсредоточат върху подобряване на бизнес средата, стимулиране на инвестициите, реформиране на пазара на труда и повишаване на производителността и конкурентоспособността. Публичната администрация ще приеме електронното правителство в много по-широк мащаб и ще предлага повече онлайн услуги, следвайки успешния пример на данъчната администрация, където повечето данъчни декларации вече се подават онлайн. За да се подобри достъпът до онлайн услуги, правителството ще започне да издава нови лични карти, осигуряващи на всички граждани електронна идентификация.

Конвергентната програма предвижда растежът на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) да се ускори от 3% през 2017 г. до 3,1% през 2018 г. и 3,2% през 2019 г. и 2020 г. В края на май министърът на финансите Владислав Горанов заяви, че неговото министерство обмисля преразглеждане на прогнозата си за реалния БВП през 2017 г., ако настоящите положителни тенденции продължат и през второто и третото тримесечие на годината.

Във всеки случай икономиката трябва да расте с по-бързи темпове - най-малко с 4-5% годишно - скорост, постигната напоследък и от съседна Румъния, ако България иска да настигне по БВП на глава от населението страните от вишеградската група на ЕС (Чехия, Унгария, Полша и Словакия) в дългосрочен план.

Програмата за конвергенция потвърждава, че България ще запази своята 20-годишна политика на фиксиран обменен курс, докато страната не се присъедини към еврозоната. Не се предвижда целева дата за влизане в еврозоната, но правителството се стреми да се присъедини към механизма ERM II, което е първата стъпка към членство в еврозоната. България трябва да изпълни всички фискални правила на ЕС (и националните), които се изискват за влизането в ERM II.

В резултат на консервативната фискална политика на правителството се прогнозира държавният дълг да намалее от 29,5% от БВП през 2016 г. до 23,8% през 2020 г. Програмата за конвергенция възнамерява да запази текущия данък, цените остават непроменени, а усилията са насочени към укрепване на събирането на данъци.