Разсекретената стенограма за срещата при президента Росен Плевнелиев за съдбата на Корпоративна търговска банка (КТБ) десетина дни преди да се навършат три години от драматичната ситуация, в която през 2014 г. изпадна българската банка, показа на обществото, че сметките на държавата се правят не от финансистите, а от политиците.
На 20 юни 2014 г. изведнъж се оказа, че в четвъртата по големина кредитна институция в страната има капиталов недостиг, едва след като депозантите направиха опашки пред офисите на институцията.
Проверките от „Банков надзор“ на БНБ тепърва щяха да установяват каква е стойността на необезпечените кредити, заради които КТБ не можеше да покрие над 3,684 млрд. лева гарантирани влогове, а нейното дъщерно дружество ТБ Виктория – 55,1 млн. лева.
За справка – към 31 юли 2014 г. натрупаните във Фонда за гарантиране на влоговете в банките наличности от премийни вноски бяха над 2,103 млрд. лева.
Недостигът възлизаше на 1,636 млрд. лева, които държавният бюджет нямаше откъде да извади.
Един от изводите след проверките, поръчани на чуждестранни одитори, е, че с течение на времето главният акционер на КТБ Цветан Василев пренася риска от големите проекти върху депозитите на малките вложители.
И досега не стана ясно защо "Банков надзор" на централната банка не установи „прегрешението“ на банкера в одита преди затварянето на кредитната институция.
Предизвестен фалит
„На Консултативния съвет за национална сигурност на 29 юни 2014 г. не беше решено категорично КТБ да бъде фалирана", разкри финансовият министър от кабинета "Орешарски" Петър Чобанов. "На въпросната среща се действаше с мисълта да бъде стабилизирана банковата система.“
В стенограмата от срещата, публикувана от президенството на Румен Радев, която е над сто страници, става ясно, че опозицията настоява единствено за оставката на правителството на Пламен Орешарски и възможността да се направят предсрочни избори.
Парламентът не застана зад идеята да се раздели банката на добра и лоша, за да се спасят жизнените ѝ активи – модел, който беше използван многократно както в Европа, така и в САЩ по време на световната икономическа и финансова криза.
Централната банка дори се дистанцира от фалита, като в специално прессъобщение напомни, че до поставяне на КТБ под специален надзор на 20 юни 2014 г. и на ТБ Виктория на 22 юни 2014 г. „се стигна поради причини, изцяло независещи от БНБ – масираното теглене на средства, довело до искане от техните ръководства за поставянето на банките под специален надзор“.
От ведомството на тогавашния гуверньор Иван Искров категорично отхвърлиха обвиненията и опита да им бъдат вменени проблемите на банкова група КТБ.
Централните банкери публично обявиха, че политиците от опозицията и парламентарните политически сили в 42-то Народно събрание не подкрепиха предложението им за приемане на закон за преструктуриране на КТБ. Като аргумент за искането си те посочиха транспониране на нова европейска директива в българското законодателство, която така или иначе трябваше да се приеме до края на 2014 г.
Според БНБ предлаганото преструктуриране на КТБ вече е консултирано с Генерална дирекция „Конкуренция“ на Европейската комисия на 8 юли 2014 г. в Брюксел.
Моделът, приложен за спасяването на „Банко Еспирито Санто” – втората по големина банка в Португалия, не предвиждаше използване на публични средства за изплащане на влоговете над гарантирания размер, а създаване на жизнеспособна институция, която да продължи да обслужва своите клиенти, посочиха в мотивите си централните банкери.
Напразни се оказаха надеждите за капиталова инжекция на КТБ от големите ѝ акционери – „Бромак”, Фонда на Генералния държавен резерв на Султаната на Оман и ВТБ Капитал, които така и не предприеха стъпки за оздравяването на кредитната институция.
Въпреки заплахите на премиера Пламен Орешарски да започне да говори срещу „Банков надзор“ това не се случи, но той подаде оставка месец след затварянето на КТБ. Управителят на БНБ Иван Искров обаче остана на поста почти до края на мандата си.
Най-големият проблем на централната банка стана юридическият казус към коя дата да се определи фалитът на КТБ, защото този факт предостави различни тълкувания при заведените дела от вложители.
Официално лицензът на банката на Цветан Василев беше отнет на 6 ноември 2014 г.
По стъпките на загубените милиони
И досега не става ясно защо Министерство на финансите не поиска от международната компания "Аликс Партнърс" да направи разследване, което да обвърже одита с връщането на активи.
При затварянето на банката активите ѝ бяха оценени на близо 6,9 млрд. лева. Според отчета на синдиците за първото тримесечие на 2015 година те възлизат на 1,8 млрд. лева, но все още липсва годишен отчет, въпреки че съдебно решение задължи синдиците Ангел Донов и Кристи Маринова да го публикуват.
Не е известна сумата, която досега синдиците на КТБ успяха да върнат в масата на несъстоятелността, като от отчета им за месец май се вижда, че при осребряване на имуществото и събиране на вземанията по сметките на обявената в несъстоятелност банка са влезли над 1,654 млн. лева.
Дали ще се оправдаят очакванията на финансовия министър Владислав Горанов, че синдиците ще съберат до 10% от вземанията, тепърва ще видим. На опашка, с очаквания да покрият загуби и пропуснати ползи, са бивши акционери, облигационери и вложителите на КТБ, които водят дела срещу държавата в България и чужбина.
А обществото е особено чувствително към темата може ли да се допусне повторно разграбване на КТБ.
09:08 | 14.09.22 г.