От известно време България изразява силното си желание да се присъедини към Механизма на обменните курсове ІІ (ERM II) – стъпка към присъединяване към еврозоната, и отбелязва като изпълнени всички критерии на Европейския съюз за смяна на лева с общата валута. Министър-председателят Бойко Борисов дори спечели влиятелната подкрепа на германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон по време на визитата си в Европа този месец, припомня Bloomberg.
Има обаче една уловка. Десетилетие след като стана страна членка на ЕС, България все още е най-бедната държава в съюза, като производството на глава на населението е под 50% от средното ниво в ЕС. И макар че това не е официално условие за продължаване напред с присъединяването към еврозоната, европейските представители все пак разглеждат разликата в благосъстоянието, когато оценяват жизнеспособността от приемането на нова икономика.
Някои по-бедни страни, например Гърция и Испания, изгубиха конкурентоспособността си, след като се присъединиха към еврозоната, и изпитаха трудности с възстановянето ѝ без собствени валути в началото на кризата през 2008 г. Източноевропейски страни, включително Полша и Чехия, които все още ползват своите злоти и крони, се справиха далеч по-добре след избухването на кризата.
„Ниските нива на доходите в България вероятно са ключова бариера“, казва Лиам Карсън, анализатор за развиващите се европейски страни в Capital Economics в Лондон. „Иначе икономиката предполага, че България е сравнително силен кандидат за присъединяване“.
Искайки по-силна роля при взимането на решения в ЕС, Борисов направи присъединяването към еврозоната приоритет и може да се възползва от подновения ентусиазъм за европейска интеграция след победата на Макрон във Франция. България изпълнява критериите за конвергенция на ЕС, като е на трето място в съюза по най-нисък дълг, има малък бюджетен дефицит, управляема инфлация и обвързана към еврото валута от вече две десетилетия. А чуждите резерви се оценяват на 26,7 млрд. долара.
Макар че все още изостава зад по-богатите страни, покупателната сила също нараства. Скокът от 5,1% на разходите на дребно през миналата година вероятно ще се повтори и тази година, прогнозира анализаторската компания GfK.
Настигането обаче може да отнеме известно време. Макар че повечето страни очакват да прекарат няколко години в „чакалнята“ на еврозоната, няма ограничение колко дълго може да останат там. След като Дания започна подготовката за присъединяване към единната валута през 1999 г., датчаните отхвърлиха идеята през следващата година. За правителството не е проблем, че оттогава насам страната си стои в ERM II.
“Вижте Дания“, казва Киприан Даскалу, главен икономист в ING Bank в Букурещ. „България може да остане по-дълго от обичайните две години“.
23:50 | 13.09.22 г.