Администрацията на президента Румен Радев публикува т.нар. първа стенограма за КТБ.Това е протоколът от срещата на президента Росен Плевнелиев с лидерите на парламентарно представените политически паритии в 42-ото Народно събрание и част от министрите на тогавашното правителство, провела се на 29 юни 2014 г. Това беше девет дни след като КТБ беше поставена под специален надзор от централната банка. Т.нар. втора стенограма е от 14 юли 2014 г.
От текста за заличени имената на банки и техните акционери. Заличена е и сумата за пълната ликвидна подкрепа.
„Мотивите ми да публикувам тази стенограма бяха ясни от самото начало. Моите резерви и причината да има отказ в началото на мандата ми, също са ясни – нямаше как да публикувам тези стенограми в предизборния дебат или по време на консултациите за съставяне на нов кабинет“, заяви президентът Румен Радев по време на интервю за бТВ и предупреди, че съдържанието на публикувания документ не бива да се превръща в инструмент за предизвикване на напрежение в страната.
Държавният глава напомни, че истината за случилото се с КТБ и идентифицирането на отговорните за колапса на финансовата институция би следвало да бъде търсена в рамките на съдебен процес. „Истината трябва да се фокусира и да се търси в съда. Там е мястото, където трябва да разберем какво се е случило с тази банка. Трябва да имаме доверие в българския съд, макар и да има много какво да желаем от българската съдебна система“, каза още Румен Радев. Президентът припомни, че решението за публикуване на стенограмата е в правомощията на президентската институция, а всички участници в срещата са били навременно предупредени и консултирани за нейното оповестяване. Стенограмата е оповестена в нейната цялост, като единствено са премахнати имена на банки и финансови институции, различни от КТБ, уточни президентът.Пълния текст на стенограмата може да видите тук.
Екип на Investor.bg чете стенограмата и публикува акценти от нея:
Тогавашният управител на БНБ Иван Искров започва с встъпление както точно се е случило и предлага „ незабавно да се блокира и премахнат източниците на дестабилизация, генериращи безпричинно безпокойство и сеещи лъжливи слухове срещу една от най-добре капитализираните банки. „Защото знаем какви са показателите - те са публични и ние като Централна банка, седим зад тези показатели на банковата система. Тук, според нас, трябва заедно да обединим усилията си и трябва да си призная, че аз не съм много силен в тази част, но тук трябва да се говори с главни редактори на медиите, собственици, където можем и ги познаваме, и съответно ДАНС много сериозно да си върши работата".
Президентът Росен Плевнелиев казва, че "между другото моята молба е и към правителството все пак, защото работихте заедно с БНБ - когато кажем какво трябва да се случи, много Ви моля, г-н Министър -председател и Вие да се включите в дебата, за да бъдем бързи и ефективни. Ясно е, че следващите часове са важни, ясно е, че в понеделник очакваме трета банка да подаде молба, ясно е,че е възможно още 2-3 до края на понеделника и те да подадат молби. И повече от ясно е, че ние се надбягваме с времето, а факт е, че масовото теглене на пари води до паника. Паниката е лош съветник. Същевременно секторът е капитализиран, имаме кризи на доверие, имаме криминална атака, но нямаме банкова криза, нямаме такава, според мен."
Искров посочва „7 неща, които се опитахме да формулираме заедно с колегите от правителството и Асоциацията на банките“:
Първо - незабавно блокиране на всички дестабилизиращи източници. Това няма как да стане без разговори с главни редактори на медиите и ДАНС да върши добре работата си. Вече виждам, че в тази насока си върши добре работата. Дано да хване всички, но едва ли е възможно.
Второ, от гледна точка на обществения интерес и все пак, за да всее малко ред, предлагаме безкомпромисното противодействие на държавата срещу криминалната атака към банките да включи криминализиране на неверните слухове и призиви за атаки срещу банките.
Трето, след като ви отговоря на всички въпроси, пледираме за това - ясна и категорична публична подкрепа за предприетите от БНБ и правителството стъпки. Не говоря и не е моя работа да казвам трябва ли да го одобрява правителството като цяло, като дейност, но в тази насока за банките, след днешните консултации при президента, казано простичко, говорене на един глас, защото побъркахме хората в нашата държава. Говорим като един, когато става въпрос за банки и какво трябва да се прави.
Четвърто, пълна ликвидна подкрепа от БНБ и правителството и банковата система като цяло за банките, които са поставени или биха били поставени под натиска за изтегляне на 24 депозити. Тук не говорим въобще за никакви такива варианти, за които намекна г-н Плевнелиев и не е необходимо да ги обсъждаме към този момент - пълна ликвидна подкрепа.
Пето, в рамките на тази ликвидна подкрепа, тъй като аз не мога да говоря от името на премиера и на финансовия министър, те ще кажат как го виждат от тяхна страна, БНБ за пръв път, след като бе въведен бордът, ще предостави ликвидност при условията на чл.33, ал.2 и 3, а това е ликвидност, когато банката има държавни ценни книжа. Най-вероятно още утре може би ще пипнем и по Наредба № 6, която казва как се рефинансират банки, когато има ликвиден риск, засягащ цялата система. Тоест, ние не бягаме от своята отговорност.
Шесто, незабавно уведомяване на Европейската комисия, тъй като аз лично не смея да говоря с никой, а доколкото разбрах, Калин поне ми каза, че се е чул с колеги от ЕК, звъннали са му и са му казали, че г-н Барозо е поискал премиерът и аз да се чуем с г-н Оли Рен. Така че това, което е много важно, за разлика от други някои стъпки, които се правеха последните години, поне по този въпрос да бъдем изключително предсказуеми и прозрачни пред нашия най-важен партньор, страните от Европейския съюз [...] Разбира се, аз трябва да уведомя нашия изпълнителен директор на холандската група в МВФ, тъй като те вече питат, звънят и аз се крия, тъй като няма как, без да имам мандат от вас, да се чувам и да му описвам какво се случва.
Седмо, ако е възможно да се вземе тук като решение - очевидно е, че е нарушено доверието в страната. Чрез удара по подуправителя, ръководещ "Банков надзор", на практика и вероятно и затова г-н Миков е по-съсредоточен върху Централната банка, вероятно и нашата репутация е силно нарушена. Имаме нужда от внасяне на доверие в този момент в страната чрез даване на мандат на правителството и на БНБ за водене на преговори с МВФ и Европейската комисия при необходимост.
Янаки Стоилов от БСП пита Иван Искров дали има ли готовност БНБ да гарантира, че утре банките ще работят, извън особения случай на КТБ, по която вече има решение? „Категорично да, затова сме тук и затова казах, че трябва да говорим на един език, но само, ако говорим на един език, иначе ще се случи с банките 30 утре това, което се случи в петък, и аз ви го гарантирам, че ще се случи“, казва Искров.
Николай Бареков пита Иван Искров „Колко са парите, които ще трябват, за да се покрият тегленията на хората, защото тук Вие двамата с Орешарски говорите общи приказки - ще докарате, ще вземете. Колко ще ви осигурят чуждестранните банки, защото те могат да рефинансират и там има междубанкова задлъжнялост? Вие колко пари имате при вас и колко ще ви даде правителството?“. Искров отговаря: „Колкото - толкова, колкото е необходимо - толкова. Когато попитаха и когато всички анализатори в еврозоната смятаха, и много ви моля да разберете защо е много точен отговорът ми - или подкрепяме банките нелимитирано докрай, или преминаваме в тяхната хипотеза, която е..., тогава става в компетенциите, г-н Миков, на Централната банка - квестори, затваряме, синдици след това и изплащане на депозитите. Но пак няма да стигнат парите и пак държавата ще се бръкне за много милиарди, само че ще сме си разбили банковата система“.
Бойко Борисов прекъсва Иван Искров с въпроса „ако по 1 млрд. теглят на ден и до петък не свършите работа, стои си Чобанов, стоят си всичките, доверие нула, и какво правиш от другия понеделник, вложителите са 50-60 млрд.? Питам и нормално ви казвам - отместете фокуса, г-н Стоилов, от банките върху политиката. По-добре ние, политиците, да се жертваме, там да правим панаири. Отместете го този фокус, за да се успокоят хората“
Янаки Стоилов от БСП реагира с репликата „Аз не съм сигурен, че ако си отидем където и да е, финансовата система ще се стабилизира“.
Тогавашният премиер Пламен Орешарски: „Имаше въпрос колко средства? И тъй като не се възприе отговорът на управителя, аз бих казал - от няколко стотин милиона до много милиарди, в зависимост основно от нашето говорене. Колкото повече говорим, то е по-скъпо"
Борисов призовава: "Дайте да отпушим напрежението, да го насочим към политиката и да оставим експертизата да я свърши. Подкрепяме ги, но не може да искате от нас да излезем и да кажем, че всичко е наред. То не е наред и затова днес, в неделя, е това съвещание, защото хич не е наред."
Красимир Каракачанов предлага "нещо, което е повече политическа мярка, което е нещо реално, което би успокоило хората - нека да променим закона и да въведем един текст, че се гарантира от страна на държавата всички пари на хората, а не само до 100 хил. евро. Това е малко или много, пак казвам, чисто политически ход. Аз разсъждавам за психологията на хората. Винаги би успокоило нещо подобно. Защото, ако така продължаваме, банковата система няма да издържи. После историците ще пишат колко стабилна държава сме били и как сами сме се взривили и унищожили."
Николай Бареков пита "защо точно КТБ и ..., какво е там при тези банки, че тях ги удариха толкова лесно?". На това Искров отговаря: "Защо КТБ и ...? - Защото са български банки и този, който иска да дестабилизира, знае, че много по-лесно ще дестабилизира българска банка без кредитор от последна инстанция в лицето на Централната банка на Германия, на Италия и т.н. и най-лесно се дестабилизира чрез местните банки. На всичкото отгоре тези две местни банки са 3-та и 4-та по големина, системно значими, които могат да завлекат всичко в дерето, могат да ни върнат 15-20 години назад. Това е. Затова започнаха от там. Кой го започна това, аз не знам, това не е моя работа, работа е на органите."
Бойко Борисов с красноречива реплика: "Вие искате да излезем от тук без наказани хора, все едно нещо най-нормално се случва, днес сме се събрали да си бъбрим в неделя следобед. Та това е видна катастрофа. Кои глави ще паднат, хората искат да се търкалят глави на виновници."
Росен Плевнелиев: "Имахме 2 възможни сценария. Първи сценарий: въвеждаме ограничителни мерки - не могат да се извеждат големи пари кеш, не могат да се превеждат големи пари кеш навън и тези ограничителни мерки са временни, за да стабилизираме сектора. Вторият вариант, който днес избираме, в който вярвам и аз, че е правилен - банките отварят, гарантираме подкрепа, работим за доверие и очакваме тези решителни мерки на всички нас да 50 доведат до резултати. Това е в интерес на народа и на гражданите, поне него да не го паникьосваме."
Радан Кънев: "Това, което излиза от нас днес, трябва да бъде технически вярно. От това, което чухме до момента, чухме, че действително не лъжем хората."
Калин Христов, тогава подуправител на БНБ: „Само едно уточнение към това, което г-н Кънев каза. Ако кажем, че банките ще отворят утре, излиза, че е имало хипотеза да не отворят. Нека избягваме такова нещо. Да се каже, че банките работят нормално и ще продължат да работят в нормален режим“.
Меглена Кунева: "Имам конкретно предложение: нека професионалистите, които разбират от публични комуникации, да ни дадат редакция на текста и да се позоват освен това върху няколко крилати изречения, които сигурно ги знае наизуст и г-н Христов, и Иван Искров. Когато гърците имаха проблем, Драги излезе с няколко крилати фрази, които успокоиха нещата. Моля ви, колеги, намерете ги и ги приложете, защото не забравяйте, че едното ни послание е тук в България, но аз искам да видя текста на английски. Защото, ако ние нямаме идея за това как този текст се чете навън, ще има последици за страната."
Росен Плевнелиев предлага:
Първо, извънредните парламентарни избори за 43-то НС да се проведат на 5 октомври 2014 г. - конкретика ясна и точна.
Второ, с указ на президента, считано от 6 август 2014 г., 42- то НС ще бъде разпуснато и ще бъде назначено служебно правителство.
Трето, съгласно Българската конституция, отговорността за формирането на служебно правителство е на президента. Разбира се, аз съм декларирал своята готовност за конструктивен подход, за диалог, но вие знаете много добре, че вариантът някакво правителство сега в 42-то НС с неговата легитимност, с неговото ниско доверие е абсолютно невъзможно. Има конституция, ще я спазваме. Тя ни помага в трудни моменти.
Четвърто, политическите сили се съгласиха, че Народното събрание ще приеме оставката на правителството на Орешарски не по-късно от 22 юли 2014 г.
18:03 | 13.09.22 г.