Въвеждане на необлагаем минимум и данък "богатство” са две от фундаменталните предложения във финансовата политика на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) към управляващата коалиция.
Предложенията вече са на разположение на Министерския съвет, обяви на пресконференция главният икономист на синдиката Любен Томев. Те са свързани с целта България да постигне 60% от средното равнище на ЕС по жизнен стандарт.
Предложението е за въвеждане на необлагаем минимум на нивото на минималната работна заплата за страната, прилагане на семейно подоходно облагане, въвеждане на данък върху финансовите трансакции - 1 на сто, разработване на методология за въвеждане на данък "богатство".
Сред другите предложения на синдиката по отношение на финансовата политика са повишаване на данъка върху приходите от дивиденти от 5 на 10%, както и допълнителни данъчни стимули за повишаване на квалификацията.
Синдикатът настоява и за създаване на достатъчно фискално пространство чрез политика на умерени бюджетни дефицити, което да позволи разширяване на социалната компонента на бюджетите и стимулиране на инвестициите.
Що се отнася до доходите в България синдикатът предлага относителна компенсация на наемния труд - 50 на сто от БВП, при сегашен дял от 42 на сто, както и към съотношение между минималната и средната работна заплата - 47-50 на сто, при сегашно съотношение 44 на сто.
От КНСБ са предложили ежегодно договаряне на минималната работна заплата на национално равнище по ясен механизъм и процедура. Това трябва да се случи заедно с ратифициране по ускорена процедура на Конвенция 131 на Международната организация по труда.
Друго предложение по отношение на доходите е в Кодекса на труда да се запише препоръчителна норма на процентно съотношение 80 към 20 на твърда норма към подвижна част на брутната работна заплата, което означава бонусите да надграждат стандарта на основната работна заплата плюс задължителните доплащания по Кодекса на труда.
Синдикатът предлага и адекватно повишаване на допълнителните трудови възнаграждения и последваща ежегодна актуализация, съобразена с ръста на средната работна заплата за страната. КНСБ аргументира предложението с това, че минималните размери на допълнителните възнаграждения за нощен труд (0,25 лв.) и за времето, през което работникът е на разположение на работодателя (0,10 лв.) не са променяни от 2007 г. Според икономиста за последните десет години тези минимални размери са се обезценили с 28,3 на сто и са неадекватни на съвременните социални стандарти и променената икономическа среда.
От КНСБ искат разпростиране на сключените браншови колективни договори, за да се въведат единни социални и трудови стандарти в бранша и да се ограничи социалният дъмпинг.
Синдикатът настоява за промени в няколко закона, за да се преустанови неизплащането на заработени трудови възнаграждения.
Синдикатът настоява и за ускоряване на увеличението на пенсиите за трудова дейност, като тежестта на всяка осигурителен стаж се увеличава ежегодно, така че да се достигне коефициент 1,5 през 2024 година, или още догодина да се приложи коефициент 1,2 и всяка следваща година коефициентът да нараства.
Що се отнася до реформата при инвалидните пенсии, от синдиката настояват за преосмисляне на формулата за определяне на размера им с оглед приложението на т.нар. дарен стаж, в случаите, когато хората получават инвалидна пенсия и едновременно работят и трупат нов осигурителен стаж, в периода, който вече е взет предвид при определяне на размера на пенсията.
Настояват и за по-адекватно и справедливо решение за начина на освидетелстване на нетрудоспособността на кандидатстващите за инвалидни пенсии.
Синдикатът е предложил на управляващите разработване на Програма за възстановяване на индустрията, както и конкретни мерки по отделните икономически сектори.
20:35 | 13.09.22 г.