Тютюнопушенето вреди на икономиката и е заплаха за развитието. Това заяви икономическият експерт Димитър Събев на съвместна пресконференция на Световната здравна организация (СЗО) в България, Министерството на здравеопазването и Коалиция за живот без тютюнев дим, посветена на Световния ден без тютюнопушене - 31 май.
Темата на тазгодишната кампания е "Тютюнът - заплаха за развитието", предава БТА.
Събев е изготвил доклад за икономическите ефекти от тютюнопушенето. Той заяви, че по данни от 2014 г. България е с най-висок дял на редовните пушачи в Европейския съюз.
Според изследване за целите на Европейската комисия материалните щети от тюютнопушенето в България възлизат на 165 млн. лв., а нематериалните надхвърлят 4 млрд. лв. Това е двойно повече от приходите от акцизи върху тютюневи изделия, посочи експертът.
Според доклада забраната за тютюнопушене на закрити обществени места в България не води до спад на приходите на ресторанти и барове.
Събев отбеляза и друга тенденция - "пушенето е за бедните". По думите му в богатите страни и в средите на хората с най-високи доходи тютюнопушенето е вече маргинално - 0% са пушачите при най-богатите финландци, 1,2% при най-богатите шведи. В България обаче има културно разминаване, тъй като има най-висок дял пушачи при хората с най-високи доходи. Според Събев до голяма степен въпросът за тютюнопушенето в страната е културен.
Тютюнопушенето е най-голямото здравно бедствие, то причинява големи разходи за икономиката и изостря бедността, заяви д-р Скендер Сила, представител на СЗО в България.
По думите му 7 млн. души умират годишно в света вследствие на тютюнопушене.
Трябва да се въведе здравно образование в училище, заяви д-р Михаил Околийски, експерт в офиса на СЗО за България.
Зам.-министърът на здравеопазването Светлана Йорданова отбеляза, че кампанията срещу тютюнопушенето може да е полезна, ако има обществена подкрепа.
Всяка година повече от 7 милиона смъртни случаи в света са причинени от тютюнопушене, уточняват от Националния център по обществено здраве и анализи. Ако не се предприемат спешни мерки, до 2030-та година тази цифра може да нарасне до над 8 милиона. Около 80% от преждевременните смъртни случаи, причинени от употреба на тютюн, са в страни с ниски или средни доходи на населението.
В България около 17 800 души умират преждевременно всяка година от болести, причинени от употребата на тютюн. Тютюнопушенето е причина за всеки един от три смъртни случая във възрастовата група от 30 до 44 години и за всеки втори в групата от 45 до 59 години. Установено е, че у нас 23% от умиранията при мъжете и 9,4% при жените са предизвикани от употребата на тютюн.
Последните данни за смъртността в България през 2015 г. сочат, че 48,1 на 100 000 души (78,1 на 100 000 при мъжете и 19,9 на 100 000 при жените) са починали от рак на белия дроб, като 82% от случаите могат да бъдат обяснени с употреба на тютюн.
Употребата на тютюн е заплаха за всеки човек, тя причинява страдания, болести и смърт, води до обедняване на домакинствата и на националните икономики. Важен приоритет на общественото здраве в борбата за намаляване на заболеваемостта и смъртността е превенцията на тютюнопушенето сред подрастващите.
Доказано е, че ако тютюнопушенето не започне в ученическа възраст, вероятността това да се случи по-късно е много по-малка. Шансът възрастен пушач да се откаже от цигарите е толкова по-малък, колкото по-ранна е била възрастта на пропушване.
Глобалното проучване на тютюнопушенето при младите хора в България (Global Youth Tobacco Survey – GYTS), 2015, представя следните данни за употребата на тютюн сред българските ученици на възраст 13-15 години, които са проследени за 14-годишен период:
· През 2015 г. поне петима от всеки десет ученици (56,7%) са опитвали някога тютюнево изделие. Повече от половината опитали са настоящи пушачи (28,8%). Освен това 10,1% са непушачите, които смятат, че може да им хареса да изпушат една цигара, а 20,2% заявяват, че са склонни да пропушат през следващата една година.
· Стабилна и значима е тенденцията за намаляване на експериментирането с цигари – от 65,7% през 2002 г., на 58,8% през 2008 г. и до 48,9% през 2015 г.
· Броят на пушачите значително спада между 2002 г. и 2008 г. – от 33,1% на 28,2%. През 2015 г. обаче нивото се запазва почти същото – 27,4%.
· Слаба тенденция за нарастване на готовността на непушачите да пропушат се отбелязва на първите два етапа на проучването (от 29,2 % през 2002 г. на 31,2 % през 2008 г.). През 2015 г. има значителен спад на показателя за възприемчивост – 20,2%.
· Процентът на пасивните пушачи значимо намалява, но въпреки пълната забрана за пушене на закрити обществени места през 2012 г., през 2015 г. техният дял остава неприемливо висок – 50,8% пасивни пушачи у дома, и 50,6% в закритите обществени места.
20:39 | 10.09.22 г.