Здравната система в България все още не е подготвена за събиране, генериране и анализиране на данни за проследяване на ефекта от приложимите терапии и възможност за изолиране на субективните фактори, които също влияят върху резултата от лечението.
Около тази теза се обединиха експерти по време на дискусия "Проследяване на ефекта на лекарствени терапии в онкологията", предава БТА.
Въвеждането на механизъм за проследяване на ефекта от терапията изисква много по-висока степен на електронизация и стандартизация в здравната система, смятат експертите.
Здравната система трябва да е подготвена да осигури бързото навлизане на нови терапии, които дават по-добри възможности за лечение на пациентите с онкологични заболявания, каза Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България.
По думите му предвиденото въвеждане от следващата година на механизъм за проследяване на ефекта от терапията след включването на даден медикамент в системата на заплащане с публични средства може да даде възможност достъпът на пациентите до конкретно реимбурсирано лечение да се усъвършенства.
Участниците в дискусията отбелязаха, че механизмът за проследяване няма да е приложим за всички нови лекарства, тъй като субективните фактори, влияещи върху резултата от лечението - съдействие от страна на пациента и други, не винаги могат да бъдат изолирани при анализа на данните.
Проследяването на ефекта от лечението ще бъде върху ограничени групи от хора, като то може да продължи и до 1 година, каза Николай Данчев, директор на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти.
22:21 | 31.08.22 г.