Юридически не съществува проблем стенограмата за Корпоративна търговска банка (КТБ) да бъде разсекретена и не е необходимо участниците в нея да бъдат питани. Това каза по БНР адвокат Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на Програма "Достъп до информация".
Той призова президента Румен Радев да бъде разгледан въпросът за разсекретяването и на другата стенограма за фалиралата банка.
“Става дума отново за среща, в която участват народни представители, министри, хора от управителния съвет на БНБ, вероятно и други хора. Естествено самият факт, че тези стенограми не са публични, пречи да установим кои точно са участвали", посочи адвокатът.
"Публични лица като министри, народни представители, управители и подуправители на БНБ не следва да бъдат питани по закона за съгласие. Има една презумпция, че те, тъй като са задължени самите те да предоставят обществена информация, и това е тяхно законово и конституционно задължение, а не въпрос на лични предпочитания, по тази причина те нямат и право да изразяват несъгласие, когато тяхното име е въвлечени в мнения, разговори, официални документи”, поясни той.
В интервю за БНР вчера президентът Румен Радев изказа съгласието си документът да придобие публичност, но уточни, че иска съгласието на всички участници в срещата.
По думите му обаче тази стенограма няма никаква юридическа стойност и няма да даде отговор “кой окраде КТБ, но има огромна обществена стойност за очакванията на хората за прозрачност”.
Александър Кашъмов е категоричен, че професионалната тайна не може да има място в случая на разсекретяване на стенограмата за КТБ.
“Съдът не приема в този случай професионалната тайна като легитимно основание за отказ и следователно тя трябва да бъде преодоляна. Ще трябва да се откаже БНБ в този случай от професионалната тайна, тъй като не е ясно каква информация се съдържа вътре, която би могла да бъде квалифицирана по този начин”, е мнението на Александър Кашъмов.
Според него след като се говори за фалирала банка, няма да последва вреда „от даването на тази информация”.
Адвокатът напомни, че въпросът за съгласието стои само ако на срещата е имало частни лица
“Ако те не са съгласни, едно просто заличаване на името би било достатъчно, докато цялото съдържание с изказванията би трябвало да бъде предоставено”, категоричен е Кашъмов.
Investor.bg припомня, че по-рано този месец Софийският административен съд излезе с решение, че президентството е длъжно да предостави стенограмите от консултациите, проведени там на 29 юни 2014 г., относно съдбата на КТБ.
Делото е по жалбата на А. Г. Ч. (Атанас Чобанов, главен редактор на сайта Биволъ, бел. ред.), който е получил отказ в края на януари от главния секретар на президентството.
На 29 юни 2014 г., девет дни след като КТБ беше поставена под специален надзор от централната банка, тогавашният президент Росен Плевнелиев покани главния прокурор Сотир Цацаров, управителя на БНБ Иван Искров, премиера Пламен Орешарски, председателя на Народното събрание Михаил Миков, министри, политици, банкери и икономически експерти.
По разкази на очевидци тогава е обсъждана "банкова ваканция", която предвиждаше затваряне на всички банки за една седмица.
Президентът Росен Плевнелиев (2012-2017) на няколко пъти отказа да предостави стенограмата с мотива, че на срещата гуверньорът Иван Искров е изнесъл информация, която е „професионална тайна“.
Със същия аргумент преди по-малко от месец и президентът Румен Радев отказа да разкрие информацията на сатиричния седмичник „Прас-прес“.
03:11 | 14.09.22 г.