Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) иска да се премахне минималната работна заплата в страната и да се развие колективното трудово договаряне по икономически дейности. Това каза председателят на АИКБ Васил Велев на открито за медиите заседание на Управителния съвет на Асоциацията, цитиран от БТА.
Според него минималната работна заплата в България съществува само за да могат политиците и синдикатите да се отчитат на избиратели и членове, че са я увеличили. Той определи дискусията около минималното възнаграждение като измислен за държавата проблем.
България е с петата най-висока минимална работна заплата спрямо брутния вътрешен продукт в ЕС, заяви Велев. Той изтъкна, че заплащането у нас изпреварва производителността на труда, сравнено с останалите страни в ЕС.
България има и по-висок размер на съотношението компенсация на наетите като процент от БВП от повечето източноевропейски страни, а от всички държави членки на ЕС има най-високия ръст на това съотношение за периода 2005 - 2016 г., изтъкна Велев.
Той допълни, че в момента под минималната заплата в страната работят стотици хиляди души, които са назначени на половин работен ден или на три четвърти работен ден, а реално работят осем часа.
Данните на НСИ показват, че работната сила в България е намаляла със 73 хил. през 2016 година, заетите са намалели с 15 хил., каза Велев и допълни, че в страната ни все по-малко има кой да работи. По думите му това е големият проблем, който трябва да се дискутира от цялото общество.
Общият брой на хората извън работната сила достига 2,9 млн. души, от тях едва 239 хил. имат желание да работят.
Председателят на АИКБ цитира данни, според които доходите на работещите в страните от ЕС без регламентирана минимална работна заплата са 1,6 пъти по-високи от тези на трудещите се, където има регламентирана минимална работна заплата, а безработицата е 1,4 пъти по-ниска.