Правителството планира икономически растеж от 3% за тази година, но очаква той да възлезе реално на над 4,5%.
Tова стана ясно от изказвания на премиера Бойко Борисов и финансовия министър Владислав Горанов по време на форум за плана "Юнкер".
"България може да постигне икономически растеж от 4,5 – 6% следващата година. Имаме редкия шанс с Председателството на България в Европейския съюз и подкрепата на председателя Юнкер още повече да улесним бизнеса и още по-гъвкав да го направим", обяви Борисов по време на форума, цитиран от БТА.
Финансовият министър Владислав Горанов коментира от своя страна, че страната има потенциал за по-висок икономически растеж от очаквания.
„Това се вижда и в прогнозите на различни международни финансови институции”, посочи министърът и уточни, че „засега прогнозите, които разработваме за следващите години, са на нивата около 3%“.
Премиерът е убеден, че „би могло да се направи още много за бизнеса по Плана "Юнкер". Той се надява максимално да се намалят бюрократичните пречки за бизнеса и в най-скоро време да има "продукт", който да му бъде предоставен.
Финансовият министър отчете, че осем финансови посредници в България имат сключен договор по линия на "прозореца" на Европейския инвестиционен фонд за финансиране на малки и средни предприятия. Той обаче е на мнение, че фондът продължава да е абстракция за българския бизнес, защото “проектите ни са малки”.
Горанов добави, че не е достатъчно нивото на активност от страна на Европейската инвестиционна банка в България и информира, че през следващите месеци ще се работи за ускоряване и адаптиране на политиката на банката и на Фонда към проектите, които българският бизнес предлага.
Той изрази надежда, че с помощта на звеното за консултации по плана "Юнкер", което към момента се структурира с участието на ЕИБ, в рамките на Фонд мениджъра на финансовите инструменти в България и с подкрепата на европейските институции, разпознаваемостта и възможностите за инвестиции на Фонда да нараснат.
“Правителството ще направи консултации в българския офис на ЕИБ, за да може набелязаните досега проблеми на бизнеса да бъдат адресирани от страна на банката. В противен случай, отчитайки и оскъдната роля на публично-частното партньорство в икономиката на страната като инструмент за управление на публичната собственост, България няма да намери подходящото място в географското разпределение на ресурси от Фонда”, предупреди финансовият министър.
Борисов пък е категоричен, че „за да сме конкурентоспособни, най-важно е да се фокусираме върху образованието". В тази връзка той потвърди ангажимента на правителството от първи септември да има увеличение на учителските заплати.
Горанов увери, че парите за увеличение на учителските заплати след първи септември ще бъдат осигурени от държавния бюджет с възможност увеличението да е над 15%, като следващото нарастване вероятно ще е в началото на 2018 г.
“Заплатите на учителите ще бъдат увеличавани всяка година, така че за четири години разходът за възнаграждения за тях да бъде удвоен”, заяви той.
По отношение на септемврийското увеличение министърът напомни, че все още продължават анализите, защото желанието му е от първия момент от прилагането на политиката на увеличение на възнагражденията в системата на средното образование е да има диференциран подход, свързан със задаването на цели за по-добро качество на образованието и задържане на децата в училище, а не "на калпак".
Той уточни, че се очаква системата на енергийно подпомагане да бъде адаптирана към новите размери на минималните пенсии за осигурителен стаж и възраст, за да няма отпаднали нуждаещи се от системата на подпомагане.
Според него по-голямата част от средствата, необходими за увеличение на пенсиите, ще бъдат осигурени от преизпълнение на приходите от осигурителни вноски в бюджета на Държавното обществено осигуряване, което означава, че няма да има нужда от актуализация на държавния бюджет.
“Ако се наложи някакво допълнение спрямо необходимата сума, е възможно то да дойде от икономии на разходи и трансфери по централния бюджет”, заяви финансовият министър.