Работодателите се обявиха против предложенията на Министерство на труда и социалната политика (МТСП), заложени в проект на тристранно споразумение за определяне на минималната работна заплата.
Според Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) в проекта на МТСП липсват критерии, определящи диапазон за долната и горната граница на размера на минималното трудово възнаграждение. Според тях по този начин не могат да се провеждат консултации и преговори между социалните партньори.
Бизнесът смята още, че с този проект минималната работна заплата ще може да се актуализира ежегодно. „В повечето държави-членки на Европейския съюз (ЕС), включително новоприсъединилите се, актуализацията върви през 2-3 и повече години. Това дава предвидимост на средата и сигурност за текущото и инвестиционно планиране“, се казва в становището на АОБР. Според работодателите нарастването на минималната заплата трябва изцяло да зависи от надеждността на прогнозата на Министерството на финансите.
От АОБР не са съгласни със предложението на МТСП на един зает да се залага трайно и повишаващо се съотношение на минималната работна заплата към средната работна заплата (СРЗ). Според бизнеса така се създава риск за икономически необоснован ръст на СРЗ, защото се увеличава СРЗ в браншове с висок дял на изплащана минимална работна заплата, като търговия, строителство, туризъм, услуги, шивашка промишленост и др. „По този начин се оказва натиск върху останалите възнаграждения по линия на индивидуалното и колективното трудово договаряне“, пише още в становището.
Според АОБР дори и да бъдат актуализирани колективните трудови договори, а в тях са договорени параметри за минимално трудово възнаграждение, ще се задейства ежегоден автоматизъм за икономически необоснован ръст на разходите на труд.
Според работодателите всичките посочени до сега предложения, предвидени в проекта на тристранно споразумение за определяне на минималната работна заплата, създават условия за генериране на допълнителна инфлация, индуцирана от правителството.
С оглед на евентуално влизане в ERM II, спазването на критериите от Маастрихт за ценови ръст и за дългосрочен лихвен процент ще се окаже проблематично или най-малкото затруднено и следва да бъде компенсирано с допълнителни фискални ограничения. Остават валидни и рисковете за натиск върху заетостта, особено за уязвимите групи на пазара на труда – младежи, жени, необразовани, неквалифицирани, дългосрочно безработни лица и др., категорични са работодателите.
Бизнесът настоява за отлагане на обсъжданията по изготвянето на механизъм и критерии за определяне на минималната работна заплата след формиране на новия кабинет.