Средната работна заплата в България е нараснала от 878 лв. през 2015 г. до 962 лв. през 2016 година по предварителни данни, или номинално с 9,6 на сто. Това обяви на пресконференция директорът на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ Любен Томев, който анонсира основни акценти от годишния доклад на Института за динамиката на работните заплати.
Основен принос за това има частният сектор, в който средната работна заплата се е увеличила по-бързо (с 10,5 на сто) и от 863 лв. през 2015 г. е стигнала 954 лв. през 2016 г., докато общественият сектор регистрира по-слаб ръст (от 6,4 на сто) и размер от 985 лв. през изминалата година при ниво от 926 лв. през 2015 г.
За миналата година ръстът на реалните работни заплати е: 14,4% за минималната работна заплата, 10,5% при средната за страната, като за средната в частния сектор повишението е с 11,4%, а за обществения – със 7,3 на сто.
Като цяло по-голям ръст в заплащането на труда през 2016 г. са отбелязали нископлатените отрасли - "Преработваща промишленост" (11,2%), "Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети" (14,2%), "Хотелиерство и ресторантьорство" (12,3%).
Процесът на сближаване на заплатите в двата сектора се дължи, от една страна, на ограничителната политика на правителството по отношение на ръста на заплатите в обществения сектор, но от друга, и на силната конкуренция, на която бе поставен частният сектор в България от общия европейски трудов пазар, посочва се в доклада.
„Под този натиск и при дефицита на работна сила (особено на квалифицирана) той беше принуден да реагира с адекватно пазарно поведение и да увеличи заплатите“, коментира Любен Томев.
Някои от водещите като равнище на средна работна заплата отрасли са регистрирали значително по-слаби ръстове - "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива" (2,2%), "Добивна промишленост" (2,1%), "Финансови и застрахователни дейности" (5,1%).
Откроява се едно изключение - секторът "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения", който е лидер в заплащането на труда - бележи и сравнително висок ръст от 10,4 на сто през изминалата година.
Сектори с традиционно силно синдикално присъствие са показали значителни различия в динамиката на нарастване на работните заплати - "Транспорт, складиране и пощи" (9 на сто) "Държавно управление" (8,6%), "Образование" (5,9%), "Хуманно здравеопазване и социална работа" (10,5 на сто).
Най-високи средни равнища на заплатите се регистрират в София (1302 лв.), Стара Загора (940 лв.), Варна (923 лв.), Враца (904 лв.) и София - област (893 лв.). Като правило големите областни центрове формират и по-високи нива на заплащане, но изключения има и в двете посоки - Русе изостава значително от топ-листата на високите средни работни заплати, докато Враца е на четвърта позиция в нея. Важен фактор, който влияе върху размера на средната работна заплата по области, е наличието на структуроопределящи фирми и предприятия в тях с нива на заплащане далеч над средното за страната (например АЕЦ "Козлодуй" в област Враца).
Темповете на нарастване на средната работна заплата по области за 2016 г. варират от 1,9 на сто за София - област до 14,9 на сто за Хасково.
Прави впечатление, че области със сравнително ниска средна работна заплата са сред водещите по темп на нарастване на заплатите за миналата година - Видин, Ловеч, Монтана, Велико Търново, Разград, Добрич, Търговище, Перник.