Българите ядат под 9 килограма риба годишно

Консумацията на риба в България е 8,8 килограма годишно през 2015 г., ако се отчетат и домашно приготвената храна, и изядената в ресторантите. Това се казва в бюлетин на земеделското министерство на САЩ (USDA) за пазара на рибни продукти в България.

Според статистиката 5,2 килограма годишно е консумацията на глава от населението, ако не се отчита потреблението в заведенията. Като цяло потреблението на риба и рибни продукти, според доклада, е под средното ниво за Европейския съюз (ЕС).

Индустрията очаква леко повишение на потреблението, въпреки растящите цени на едро и дребно на риба и рибни продукти, поради нарастващите доходи на потребителите. 

Вкусът на българските потребители е ориентиран към видове като шаран, дъгова пъстърва, толстолоб, карас и бяла риба, които формират над 80 на сто от консумацията на риба. 

Има нарастваща тенденция в търсенето на видове от среден и висок клас като скумрия, сьомга, скариди, пъстърва, риба тон, сом, треска и омар.

Търговците отговарят на търсенето с вътрешни доставки и внос.

Местният улов се е увеличил с 1,8% до 8 842 т през 2015 г., от които 8 745 т са улов от Черно Море, а 97 т от Дунав. България разчита на вноса, за да запълни разликата между постоянното търсене и ограниченото местно производство.

Продукцията от аквакултури през 2015 г. нараства с 28,3% до 2 687 т. в сравнение с предходната година. Това се дължи главно на увеличено производство на шаран.

Вносът на риба и рибни продукти е 35 019 т или с 15%  повече спрямо година по-рано. Над 67% от рибата (23 560 т) идва от ЕС, основно от Холандия, Испания, Румъния, Гърция, Полша и Чехия. Вносът от трети страни расте значително - с 29%, като основни партньори са Виетнам, Канада, Китай, Мароко, Аржентина и Фарьорските острави, според данни на националната статистика.

Общият износ на риба и рибни продукти от България през 2015 г. е 9 748 т, като се отбелязва ръст от 7,6% спрямо 2012  г. 80% от износа отива за страни от ЕС – Румъния, Швеция, Гърция, Испания и Унгария. Експортът за трети страни намалява с 14%, като основни направления са Корея, Япония и Сърбия.