Ниската раждаемост и миграцията продължават да влошават демографската картина у нас

Демографската ситуация в България през 2016 г. продължава да се влошава. Това е изводът от анализ на Националния статистически институт (НСИ) за демографията в страната.

Статистиката регистрира все повече негативни тенденции - задълбочава се процесът на намаляване и застаряване на населението, както и дисбалансът в териториалното разпределение. Намалява и броят на живороденитe деца и коефициентът на обща раждаемост.

Отчитат се обаче и някои положителни тенденции - намалява броят на умрелите лица и коефициентът на обща смъртност, както и детската смъртност, увеличава се очакваната средна продължителност на живота.

В резултат на задълбочаващите се негативни тенденции населението на България към 31 декември 2016 г. е намаляло до 7 101 859 души, или с 51 925 души (0,7%) в сравнение с 2015 г. Мъжете са 3 449 978 (48,6%), а жените - 3 651 881 (51,4%), или на 1 000 мъже се падат 1 059 жени.

Продължава процесът на застаряване на населението

В края на миналата година лицата на 65 и повече навършени години са 1 472 116, или 20,7% от населението на страната. В сравнение с 2015 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0,3 процентни пункта, а спрямо 2001 г. - с 3,8 процентни пункта.

Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 24,1%, а на мъжете – 17,2%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея на по-ниската средна продължителност на живота при тях. Общо за целия ЕС относителният дял на населението на 65 и повече навършени години е 19,2%.

Към 31 декември 2016 г. децата до 15 години в страната са 1 001 019, или 14,1% от общия брой на населението, като спрямо 2015 г. този дял се увеличава с 0,1 процентни пункта. Делът на най-младото население в ЕС в началото на 2016 г. е 15,6%.

Застаряването е довело до повишаване на средната възраст на населението у нас, която от 40,4 години през 2001 г. нараства на 41,2 години през 2005 г. и достига 43,5 години в края на 2016 г.

Източник: НСИ

Тенденцията на застаряване на населението е довела до намаляване на населението в трудоспособна възраст – през 2016 г. то достига 4,304 млн. души, или 60,6% от населението на страната, като мъжете са 2,262 млн, а жените - малко над 2 млн. През 2016 г. броят на трудоспособното население намалява с почти 45 хил. души или с 1%, спрямо предходната година.

Към края на 2016 г. над трудоспособна възраст са 1,735 млн. души или 24,4%, а под трудоспособна възраст - 1,063 млн. души, или 15% от населението на страната.

Задълбочава се териториалният дисбаланс на населението

Към края на миналата година в градовете живеят 5 204 385 души, или 73,3% от населението на България, а в селата - 1 897 474 души, или 26,7% от населението. Към края на 2016 г. населените места в България са 5 256, от които 257 са градове и 4 999 - села. Населените места без население са 157.

С население над 100 хил. души са шест града в страната, в които живеят 33,8% от населението на страната.

Най-малка по брой на населението е област Видин, в която живеят 88 867 души, или 1,3% от населението на страната, а най-голяма е област София град - 1 323 637 души (18,6%). В шестнадесет области населението е под 200 хил. души и общо в тях живеят 30,2% от населението на страната. С брой на населението от 200 хил. до 300 хил. души са шест области, които обхващат 20,3% от населението. Шест са областите с брой на населението над 300 хил. души, като в първите три от тях - София град, Пловдив и Варна, живее повече от една трета от населението на страната (34.8%).

Само една област - София град, увеличава населението си през 2016 г. спрямо 2015 г. - с 0,3%. При всички останали области има намаление.

Раждаемостта продължава да намалява

През 2016 г. в страната са регистрирани 65 446 родени деца, като от тях 64 984 (99,3%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 966 деца, или с 1,5%. Коефициентът на обща раждаемост през 2016 г. е 9,1‰, а през предходната 2015 г. - 9,2‰. В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен – 12,2‰, София град – 10,2‰, Варна и Бургас - по 9.6‰.

Коефициентът на раждаемост за целия ЕС през 2015 г. е 10,0‰, според данни на европейската статистическа служба Евростат.

За миналата година броят на децата, родени от майки под 18 години, е 3 249 и спрямо 2015 г. се увеличава със 168 деца. Запазва се тенденцията на увеличаване на броя на децата, родени от жени на възраст 40 и повече навършени години - от 1 705 през 2015 г. на 1 947 през 2016 г. В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 29,8 години за област София град до 23,4 години за област Сливен.

От 1991 г. се наблюдава трайна тенденция на увеличаване на абсолютния брой на извънбрачните раждания. Техният относителен дял нараства от 18,5% през 1992 г. на 42% през 2001 г. и на 59,2% през 2013 г. През 2016 г. броят на извънбрачните раждания е 38 440, или 58,7% от всички раждания.

Смъртността остава висока

Броят на умрелите лица през 2016 г. е 107 580 души, а коефициентът на обща смъртност – 15,1‰. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява с 2 537, или с 2,3%. Нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо.

Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (21,1‰) отколкото в градовете (12,9‰). Общо за ЕС коефициентът на смъртност през 2015 г. е 10,2‰.

Показателят за преждевременната смъртност през 2016 г. (21,8%) се увеличава спрямо предходната 2015 г. (21,4%).

Средната продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2014 - 2016 г., е 74,7 години и спрямо предходния период (2013 - 2015 г.) се увеличава с 0,2 години. Средната продължителност на живота при мъжете е 71,2 години, докато при жените е със 7 години по-висока - 78,2 години.

Миграцията „град – град“ продължава да е водеща

През 2016 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 96 014 лица.

По отношение на възрастовата структура с най-голям относителен дял сред преселващите се са лицата във възрастовата група 20-39 години (35,6%), следвани от лицата на възраст под 20 години - 26,7%, и 40-59 години - 17,2% от мигриралите лица. Най-голямо териториално движение има по направлението „град - град“ (44,4%), следва направлението „село - град“ (24,7%) и „град - село“ (21,5%). Значително по-малък по брой и относителен дял е миграционният поток по направлението „село - село“ - 9,4% от мигриралите лица.

От преселващите се в страната за ново местоживеене най-голям брой са избрали област София град (18 397 души).