България е против създаването на публично финансирана, паневропейска „лоша банка“, която да помага със събирането на проблемните заеми на европейските кредитни институции. Това става ясно от качената на сайта на Министерството на финансите (МФ) информация относно последното неформално заседание на съвета на финансовите министри в общността – ЕКОФИН, което се проведе в Малта на 7 и 8 април.
„Не подкрепяме политически мерки, които насърчават използването на публични средства за създаването на такива компании и на държавна помощ за финансиране на прехвърлянето на необслужвани кредити. Считаме, че надзорните органи вече разполагат със съществен инструментариум от надзорни мерки за справяне с различни аспекти на проблема с необслужваните кредити, но резултатът от тях е ограничен поради ниската ефективност на процедурите по принудително изпълнение и несъстоятелност, както и от липсата на развити пазари и пазарни практики за такива заеми“, пише в позицията на България.
Припомняме, че председателят на Европейския банков орган (ЕBA) - Андреа Енриа, посочи в реч още в края на януари, че проблемът с лошите задължения на Европейския съюз (ЕС) е станал "неотложен и изисква незабавна реакция", тъй като "токсичните" заеми на кредиторите от общността са надхвърлили 1 трлн. евро.
В средата на март представители на ЕВА, с подкрепата на колеги от ЕЦБ и Европейския механизъм за стабилност, предложиха ЕС да създаде фонд („лоша банка“), гарантиран с пари на данъкоплатците, който да купува лоши заеми от борещи се с бремето им кредитори на тяхната "реална икономическа стойност". Стойността трябва да бъде определена от експертите на фонда след обстойна оценка на вземанията.
Според позицията на Кирил Ананиев обаче надзорните органи в страните от ЕС вече разполагат със съществен инструментариум от надзорни мерки за справяне с различни аспекти на проблема с необслужваните кредити, но резултатът от тях е ограничен поради ниската ефективност на процедурите по принудително изпълнение и несъстоятелност, както и от липсата на развити пазари и пазарни практики за такива заеми.
Съветът на финансовите министри е обсъдил предложението на Европейската комисия (ЕК) за единна стратегия за разрешаване на проблема с необслужваните кредити, с която отговорностите да бъдат ясно разпределени на национално и европейско ниво, с график за изпълнение и мониторинг на напредъка, както и необходимостта от разработване от ЕК на проект с насоки за създаване на национални компании за управление на активи в съответствие с правилата на ЕС.
Сред темите е била и необходимостта от разширяване на правомощията на надзорните органи в контекста на проблема с натрупаните необслужвани кредити в банките и мерките за превенция.
От информацията става ясно, че съветът се е обединил около становището, че подобряването и ускоряването на процедурите за принудително събиране на вземанията и несъстоятелността са съществено необходими стъпки за разрешаване на проблема с необслужваните кредити, с което е съгласна и България.
Всъщност през по-голямата част от последното десетилетие лидерите на ЕС обсъждаха – но така и не решиха напълно – какво да правят с огромната купчина лоши заеми на европейските банки. Никой не знае колко големи може да бъдат в крайна сметка загубите, а тази несигурност плаши инвеститорите, възпрепятства новото кредитиране и подкопава усилията на Европейската централна банка да подкрепи икономическия растеж, коментира BloombergView в края на март идеята за създаването на „лоша банка“.
Проблемите са най-очевидни в Южна Европа, където Гърция и Италия преминаха през по-дълга версия на икономическата криза от 2008 г. Според ЕС ако бъде спряна програмата за стимулиране на икономиките, е възможно да се получи ефектът на „преливането“. Рисковете могат да застрашат цялата банкова система на общността и това ще е най-осезаемо, ако монетарното състояние на съюза се влоши, припомня Ройтерс в свой анализ за намерението на ЕЦБ да намали програмата си изкупуване на облигации от април. До март институцията изкупуваше облигации на стойност 80 млрд. евро всеки месец, но вече обемът е намален с 25% до 60 млрд. евро.