В преговорите за съставяне на ново правителство досега ГЕРБ и Обединените патриоти се разбраха за приоритетите в четири от секторите на бъдещето управление – сигурност, енергетика, туризъм и спорт. Сближиха се и позициите им за пенсиите.
Обединените патриоти настояват за 300 лева минимална пенсия. От последния кръг преговори обаче не става ясно дали са склонили на отстъпки, или искането им е прието.
Разчетите на Националния осигурителен институт (НОИ) дават ясна картина за разходите за пенсии при различни варианти за индексация.
В края на миналата година бяха обсъдени различни варианти за осъвременяване на пенсиите, включително и предложение на пенсионерски организации за осъвременяване на всички пенсии с размера на средния осигурителен доход.
Анализ на Националния осигурителен институт (НОИ) показа, че осъвременяването на всички пенсии, отпуснати до 2015 г., с актуалния размер на средния осигурителен доход би струвало 1,7 млрд. лева на година на бюджета на Държавното обществено осигуряване. Според финансовите разчети това би означавало разходите за пенсии да се увеличат с по 140 млн. лева месечно или общо 1,7 млрд. лева за година.
Ако се приеме подобен подход, при който пенсиите се индексират с актуалния размер на средния осигурителен доход, то при един и същи осигурителен принос новоотпуснатите пенсии ще са с около 80% по-високи, коментира управителят на НОИ в края на миналата година.
Припомняме, че през 2016 г., когато министър на труда и социалната политика беше Ивайло Калфин, той изчисли, че индексация на всички пенсии спрямо сегашния среден осигурителен доход ще доведе до чувствително увеличение на всички пенсии, което ще струва 3 млрд. лв. годишно.
Друг анализ на НОИ за осъвременяване на пенсиите с процента на увеличение на минималната пенсия показва необходимост от три пъти повече допълнителни средства за ръст на пенсиите. Разчетите на НОИ са направени при два варианта на минималната пенсия – от 200 лева и от 300 лева (за което настояваха Обединените патриоти).
При първия вариант ще са необходими по 145 млн. лева допълнително на месец за увеличение на всички пенсии. Сметките на Института показват, че нужните допълнителни средства за 2018 г. ще са 1,767 млрд. лева, за 2019 г. - 1,829 млрд. лева, а за 2020 г. - 1,892 млрд. лева.
При варианта от 300 лева минимална пенсия ще са необходими по 520 млн. лева месечно до края на 2017 г. Необходимите средства за 2018 г. ще са 6,340 млрд. лева, за 2019 г. - 6,552 млрд. лева, а за 2020 г. - 6,785 млрд. лева.
Въпросът за преизчисляването на всички пенсии се поставя всяка година, тъй като ръстът на старите пенсии изостава в сравнение с новоотпуснатите. Спорът обаче е по каква формула да се индексират. През годините пенсиите бяха индексирани не по формула и правило, а според финансовите възможности на бюджета на Държавното обществено осигуряване. Едва от три години се прилага швейцарското правило като метод за осъвременяване на пенсиите.
Според новите правила на пенсионната реформа от 2017 г. до годината, в която процентът на тежестта на осигурителния стаж от 1,1% достигне 1,5%, отпуснатите пенсии няма да се осъвременяват по швейцарското правило.
Според промените пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, ще се преизчисляват всяка година от 1 юли на всяка календарна година, следваща годината на отпускане на пенсията. Увеличението ще е с увеличения процент на тежестта на осигурителния стаж, който ще се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година и който няма да бъде по-малък от полагащото се увеличение по швейцарското правило. Предвидено е този начин на преизчисляване на пенсиите да продължи да се прилага дотогава, докогато процентът на тежестта на осигурителния стаж достигне 1,5%.
Не са предвидени обаче средства за преизчисление на пенсиите в тригодишната бюджетна прогноза.
През 2017 г. разходите на Държавното обществено осигуряване за пенсии ще достигнат 9 млрд. лева, според различни прогнози.
По данни на Българската стопанска камара (БСК) към момента 23% от пенсиите са до 161 лв., а 39% - до 200 лв., 5,4% от пенсионерите получават пенсия над 800 лв., а получаващите максималната пенсия (910 лв.) са едва 2% от всички пенсионери. Делът на пенсионираните по чл. 69/КСО (заети в системата на отбраната, МВР и съдебната система) е 4,9%, като 28,1% от тях получават пенсия над 800 лв., а 11% - максимална пенсия. 25,7% от получаващите пенсия над 800 лв. са получили това право по чл. 69/КСО.