Политическите и юридически възли в правосъдната система в България и ЕС, както и проекта за създаване на общоевропейска прокуратура, която да разследва измами, свързани със структурните фондове на ЕС, беше подкрепен от 16 държави, включително и България, коментира Биляна Гяурова-Вегертседер, директор на Българския институт за правни инициативи (БИПИ), в предаването "Клуб Инвестор" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.
"50 млрд. евро годишно са загубите, които търпи бюджетът на ЕС от ДДС, а други 500 млн. евро са загубите от финансови измами, свързани с различните фондове на ЕС", посочи тя.
Фактът, че има споразумение за създаване на такава прокуратура, не означава, че структурата вече е създадена, а че тези 16 държави започват по-интензивно сътрудничество по изграждането на тази прокуратура, обясни Гяурова-Вегертседер. "Това е процес, стартирал през 1997 година, когато за пръв път се заговоря за такова единно звено. Разговорите стават по-интензивни от 2013 г., когато вече има предложение за създаване на регламент", допълни тя.
По думите й една от основните неясноти около създаването на европейска прокуратура е свързана със структурата на този орган. Според нея единият вариант включва по-централизиран модел, в който има един европейски главен прокурор и четирима заместници. При този модел всяка държава трябва да отдаде правомощия през ЕС да се разследват престъпления, накърняващи финансовите интереси на съюза, но от друга страна ще се избягват недостатъците на местните съдебни системи.
Другият модел, не толкова централизиран, е колегиум, като всяка страна членка ще има свой представител-прокурор и процедурите ще се случват не толкова на ниво ЕС, а на ниво държави.
Освен желание за по-сериозен обмен на информация, решението за създаване на европейска прокуратура показва, че Европа вече на практика върви на различни скорости. "Между тези 16 държави ще има по-висока степен на интеграция в сравнение с останалите", смята Биляна Гяурова-Вегертседер.