Твърденията, че „Лукойл България” е монополист на пазара на горива, са политическа спекулация. Това заявиха от компанията в писмо до медиите.
„Според Закона за акцизите и данъчните складове данъчен склад е място, където се произвеждат, складират, получават и изпращат акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз от лицензиран складодържател. Към днешна дата Агенция „Митници“ е издала лицензи за управление на 118 данъчни склада за горива, само 4 от които са на дружества от групата Лукойл. Тази информация отдавна е публично известна. Бившите депутати, които спекулират с темата, също са запознати“, се казва в становището на дружеството.
Припомняме, че в началото на седмицата след решение на Върховния административен съд (ВАС) финансовото министерство оповести, че „Лукойл Нефтохим" и "Лукойл България" притежават близо 92% от данъчните складове за бензин и 82% за дизела. До разкриването на информацията се стигна, след като от „Нова република“ подадоха жалба в съда срещу Министерство на финансите заради отказ да оповести публично кои фирми държат собствеността над данъчните складове в страната.
Останалите складове са на други 35 фирми, стана ясно по време на пресконференция „Нова република“.
Според „Лукойл“ обаче твърдението, че 4 спрямо общо 118 данъчни склада представляват „близо 90% от складовете за горива в страната”, буди недоумение. „В опитите си да внушат несъществуващ монопол върху данъчните складове коментаторите на подадената от Министерство на финансите информация пропускат да отбележат, че тя засяга вместимостта на лицензираните данъчни складове, а не количествата преминаващи през тях горива. За сведение, цялата територия на „Лукойл Нефтохим Бургас” - най-големият нефтопреработвателен завод в Югоизточна Европа, с всички производствени инсталации и включени в производствения процес резервоари и нефтено пристанище, представлява 1 брой данъчен склад. Цялото протежение на продуктопровода от Бургас до София – 400 км тръба, свързана с 6 нефтобази - заедно също представлява 1 брой данъчен склад, в чийто капацитет влизат всички обеми на тръбата и прилежащите ѝ съоръжения“, твърдят от компанията.
Според дружеството не е ясно как вместимостта на производствените съоръжения, инсталации и продуктопроводи може да бъде проблем за конкуренцията в страната.
В писмото до медиите се припомня още, че от 1999 г. насам вместимостта не е претърпявала особени промени.
"Надяваме се, че никой не очаква от групата Лукойл да разруши част от съоръженията си. Нещо повече, държавата не е отказала на никого да лицензира данъчен склад. От официалния списък на лицензираните данъчни складове се вижда ясно, че такива се притежават както от водещите участници на пазара на горива, така и от редица малки и средни фирми в цялата страна“, се казва още в становището
От компанията цитират официални данни на НСИ и МФ, според които годишно в България се внасят легално между 1,2 и 1,4 милиона тона горива, формиращи 40% от пазара в страната. „Нито един тон от тях не е преминал през данъчни складове на компании от групата Лукойл. За какъв монопол и влияние върху конкурентната среда става дума тогава“, питата от дружеството.
Според тях твърдението, че всички потребявани в страната горива трябва да минават през данъчни складове, категорично не отговаря на истината. Ако даден търговец желае да внесе готово гориво с добавен биокомпонент, той абсолютно законно може да плати дължимия за него акциз и да го достави до всяка бензиностанция, без да минава през данъчен склад. Законодателят е изискал биокомпонентът на горивата задължително да се добавя в данъчен склад, понеже само в данъчните складове има измервателни уреди, уточняват от Лукойл.
„Подминаването на тези факти е единствено в услуга на сивата икономика, в чиито говорители се превръщат спекулиращите с темата политици. По данни на Българска петролна и газова асоциация общият обем на петролните бази в България надхвърля 2 милиарда литра за съхранение на дизел и 1 милиард литра за съхранение на бензин. Ако всички те са снабдени с нужните измервателни уреди и подлежат на еднакъв контрол от страна на държавните органи, делът на сивия сектор в бранша би се свил значително. Ако пък и нормативната база в бранша стане по-устойчива (Законът за акцизите и данъчните складове, например, е променян близо 40 пъти в последните 10 години, т.е. средно по веднъж на всеки 3 месеца), много повече търговци биха предпочели да инвестират в собствени петролни бази, вместо да наемат вместимости, което те правят напълно свободно и продиктувано от съображения за икономическа изгода“, пише още в писмото.