Служебният кабинет предложи промени в Закона за българското гражданство, чрез Министерството на правосъдието, с които българите в чужбина, които не са живели в страната ни три месеца преди избори, да не могат да гласуват на парламентарни и президентски избори.
Ако текстовете влязат в сила така, както са предложени за обществено обсъждане в момента, българите зад граница ще могат да гласуват, само ако са живели три месеца преди вота в България. Предстои предложението да бъде внесено в Народното събрание окончателно след изтичане на срока за публично обсъждане.
Друго предложение в Закона за българското гражданство е да могат да се заличават регистрациите на партии, които включват религиозни институции и техни представители в предизборната си кампания и агитират на чужд език.
Предлагат се и промени, според които се изисква уседналост на избирателите. Това означава, че право да гласуват на всички видове избори ще имат само гражданите, които, освен че са навършили 18 години, не са под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода и са живели най-малко през последните три месеца в страната.
Предложенията за промени в Закона за българското гражданство не са приложими във варианта, който се предлага. Това каза пред журналисти в Министерския съвет конституционният съдия Анастас Анастасов в коментар на предложението, цитиран от Агенция „Фокус“.
Има много българи, които работят в чужбина, които не са с постоянно местожителство там. Излизат, работят и се връщат обратно. Малко трудно ми се вижда как ще бъде спазено или как ще бъде следено това нещо, за да се осъществи“, коментира Анастас Анастасов.
Пред Bulgaria ON AIR журналистите Петър Волгин и Юлий Москов коментираха, че въвеждането на уседналост от три месеца е добра идея. Според тях гласовете от чужбина не са от електорално значение. Журналистите обясниха, че право на глас трябва да имат хората, които живеят, там където се провеждат изборите.
"Трябва да има уеднаквяване на изборите. Право на глас трябва да имат хората, които ще живеят в държавата след тези избори", каза Волгин. А събеседникът му Юлий Москов заяви, че трябва това правило да се прилага за хората извън Европа.
Плановете на кабинета за ограничаване гласуването на българите зад граница предизвикаха недоволството на българите в чужбина.
„Зад тази дума „уседналост” се забранява вотът в чужбина”, заяви Стефан Манов пред Нова телевизия. Според него е учудващо, че служебното правителство се занимава с това. „Подготвили сме писмо до президента, защото всичко се върши от него”, заяви Манов. Според него именно Румен Радев стои зад този закон. „За него гласуваха във Великобритания 55% на втори тур. Той предава собствените си избиратели”, заяви Манов. А целта на президента, според българите в чужбина, е да се хареса на патриотичните формации.
Проф. Михаил Константинов обаче обясни, че вотът от чужбина на може да обърне изборите. „В чужбина има 1 милион избиратели. До 2001 година се гласуваше само в посолства и консулства. До този момент сме правили 24 национални избора с гласуване в чужбина – 9 парламентарни, 6 президентски в два тура, и три европейски. Резултатът е практическа нула”, заяви проф. Константинов.
„Нулево влияние върху президентските, нулево върху европейските. А върху парламентарните – 15 мандата, спечелени от ДПС. Тоест гласуването в чужбина донесе средно по 1,7% мандата на ДПС на избори. Това е по-малко от 1% върху всички депутати”, обясни проф. Константинов.