България трябва да стане активен член в укрепването на политикитие на Европейския съюз и да се стреми към повече интеграция. Това заяви Даниел Смилов, програмен директор по политическите и правни изследвания в Центъра за либерални стратегии (ЦЛС) по време на представянето на доклада „10 години България в Европейския съюз: ползи и предизвикателства“.
Има доста сериозен консенсус, че позитивите от членството на страната в ЕС са много и надхвърлят негативите. Двете десетилетия, които включват предприсъединитилния период и реалното членство на България в ЕС, са едни от най-успешните десетилетия в българската история, коментира Смилов.
„България е една от страните в ЕС, които са много позитивно настроени към съюза. За съжаление, през периода на членството има ерозия, но и днес около 50% от хората го виждат в изключително позитивна светлина“, коментира експертът.
Според него ако разгледаме нивата на доверието към институциите, като парламент и правителство, ще видим, че българите като цяло имат по-голямо доверие в европейските институции, отколкото в нашите. Това обаче се наблюдава във всички държави в ЕС макар и да е доста по-ярко откроено в Източна Европа.
„Можем да кажем, че основният ефект на членството в ЕС през последните 10 години и предприсъединителния период е стабилизиращ“, каза Смилов. „Членството, според мен, е спомогнало ние да преодолеем доста тежки кризи, които се случиха през това време“.
Според доклада на фона на един значителен негативизъм в икономическото развитие в световен мащаб, България е понесла сравнително меко финансовата рецесия. Друга криза, която изпитахме, бе фалитът на КТБ, каза Смилов. Според него това е било вътрешно генерирана криза и няма връзка със световните процеси, но и тя с подкрепата на ЕС е преодоляна без тежки системни ефекти върху банковата система или икономиката като цяло.
„Когато говорим за политическите ефекти на членството не можем да пропуснем 2 елемента – реформата на съдебната система и борбата с корупцията“, заяви експертът.
По отношение на на тези два проблема ЕС играе ролята по-скоро на партньор в рамките на Механизма за сътрудничество (МСП) и проверка. „Част от критиките към механизма са породени от нереализирани очаквания, че политиките ще дойдат от ЕС и ще бъдат наложени в България“, обясни Смилов. Това обаче е погрешно, тъй като МСП е по-скоро механизъм за диалог.
„Отговорност за негативите има българската страна, тъй като се поемат ангажименти, но те не винаги се изпълняват, не винаги са с пълен ефект“, допълни той. Това, което механизмът все пак прави и е безспорен позитив, е, че значително увеличава прозрачността и изяснява отговорностите, като е ясно, че нерешените проблеми изцяло се дължат на вътрешни причини като липса на воля и капацитет.
„В самия Европейски съюз текат процеси на реформа и има различни варианти за неговото развитие оттук нататък. В този смисъл България вече не би трябвало да го ползва единствено като вносител на стабилност, а да стане активен член в неговото заздравяване, в укрепването на определени политики“, заяви Смилов.
„Ако се наложи визията тези, които искат, да могат да правят повече, основното предизвикателство за България ще бъде да е сред групата на държавите, които искат да правят повече и които искат повече интеграция, особено в области от ключово значение – обща отбрана, обща охрана на границите, обща фискална политика и др.“, допълни експертът.
Ако Европа се развива на много скорости, то ние ще сме на най-бързата по отношение на икономиката, заяви колегата му от ЦЛС и програмен директор по икономическите изследвания в организацията Георги Ганев.
В периода от стартирането на преговорите за членство през 1999 г. до присъединяването на страната към ЕС през 2007 г., БВП на глава от населението по покупателна способност нараства от 27% до 40,8% от средното за ЕС, като през 2016 г. достига 48,1%, обясни експертът. Членството в ЕС изглежда смекчава удара на финансовата криза върху икономиката на страната, защото след десет години в ЕС и въпреки огромната тежест на световната криза, коефициентът на безработица в България е по-нисък, отколкото в последната година преди членството.
Според доклада интеграцията на българското стопанство в общото европейско икономическо пространство продължава да се задълбочава и износът е допълнително активизиран. Средно за периода на членството българският износ за ЕС се доближава до 30% от БВП, като динамиката му е към нарастване и през последните години вече е над една трета от вътрешния продукт.
преди 7 години Статията е подкрепена с факти и статистика. Твоя коментар е на махленско ниво с някакви празни сравнения с Ленин , комсомола и споменава за някаква икономическа разруха. Ясно ми е че задачата ви не е лесна да водите пропаганда без факти но поне направете малко усилие да си заработите парите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Е всеки хвали своето Веско. Човещинка. :)А къде НАИСТИНА е хубаво да се учи, живее и умре си личи по....гласуването с краката. Та не слушай ***, "кво и е отнела демокрацията", а гледай КЪДЕ е синковецът и!!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Ако целта ни е да се изнесем към "най-доброто място за живеене в света", тогава защо се хабим да пропагандираме в колко хубаво място за живеене се е превърнала България? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Ами отговорил си си сам михаелис. Изнасят се КЪМ ЕС, щото там е още по-хубаво. Или не ти е интересно НА КЪДЕ се изнасят? :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Какво да очакваме от доклад, за който са си платили ЕК и ЕП. Все едно в реклама на Кока-Кола да говорят колко е вредна захарта :)Финалният доклад, изготвян по заявка на Европейската комисия в България и Информационно бюро на Европейския парламент отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Ползата от членството на България в ЕС е един с два куфара и гола глава!Тези двамата от картинката приличат на политкомисари, поканени да УТВЪРДЯТ и "пре-потвърдят" Ленинските завери от наръчника на Консомолеца!Като изключим икономическата разруха, която води след себе си модела на ЕС за страната ни, на чисто битово ниво, онзи ден на изборите се натъкнах в Пловдив, на следния диалог мажду две бабета на по 70!Едната казва на другата:"Сина се върна от Испания, след 10 години, няма жена няма деца, нищо! Няма да бачка тука за 600 лева, сега отиде да работи на кораб! Той пари има ама иска да купи апартамент в София и събира сега..."Другата утвърдително кимаше с глава!Като гледах, че са над 70 години, значи сина сигурно е поне на 50так. С други думи той събира пари, за да може някъде към 57мата година да бъде собственик на втори апартамент, в по-голям град и тъй като няма нито жена, нито деца, а и е късно навярно да има вече, ще го засели той заедно с "кукувиците"! :)))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Смилов ми беше преподавател в университета. В случая обаче съм напълно несъгласен с изказаното от него. В него има твърде малко обективност и много реклама отговор Сигнализирай за неуместен коментар