Ползите от членството на България в ЕС са много повече от негативите

България трябва да стане активен член в укрепването на политикитие на Европейския съюз и да се стреми към повече интеграция. Това заяви Даниел Смилов, програмен директор по политическите и правни изследвания в Центъра за либерални стратегии (ЦЛС) по време на представянето на доклада „10 години България в Европейския съюз: ползи и предизвикателства“.

Има доста сериозен консенсус, че позитивите от членството на страната в ЕС са много и надхвърлят негативите. Двете десетилетия, които включват предприсъединитилния период и реалното членство на България в ЕС, са едни от най-успешните десетилетия в българската история, коментира Смилов.

„България е една от страните в ЕС, които са много позитивно настроени към съюза. За съжаление, през периода на членството има ерозия, но и днес около 50% от хората го виждат в изключително позитивна светлина“, коментира експертът.

Според него ако разгледаме нивата на доверието към институциите, като парламент и правителство, ще видим, че българите като цяло имат по-голямо доверие в европейските институции, отколкото в нашите. Това обаче се наблюдава във всички държави в ЕС макар и да е доста по-ярко откроено в Източна Европа.

„Можем да кажем, че основният ефект на членството в ЕС през последните 10 години и предприсъединителния период е стабилизиращ“, каза Смилов. „Членството, според мен, е спомогнало ние да преодолеем доста тежки кризи, които се случиха през това време“.

Според доклада на фона на един значителен негативизъм в икономическото развитие в световен мащаб, България е понесла сравнително меко финансовата рецесия. Друга криза, която изпитахме, бе фалитът на КТБ, каза Смилов. Според него това е било вътрешно генерирана криза и няма връзка със световните процеси, но и тя с подкрепата на ЕС е преодоляна без тежки системни ефекти върху банковата система или икономиката като цяло.

„Когато говорим за политическите ефекти на членството не можем да пропуснем 2 елемента – реформата на съдебната система и борбата с корупцията“, заяви експертът.

По отношение на на тези два проблема ЕС играе ролята по-скоро на партньор в рамките на Механизма за сътрудничество (МСП) и проверка. „Част от критиките към механизма са породени от нереализирани очаквания, че политиките ще дойдат от ЕС и ще бъдат наложени в България“, обясни Смилов. Това обаче е погрешно, тъй като МСП е по-скоро механизъм за диалог.

„Отговорност за негативите има българската страна, тъй като се поемат ангажименти, но те не винаги се изпълняват, не винаги са с пълен ефект“, допълни той. Това, което механизмът все пак прави и е безспорен позитив, е, че значително увеличава прозрачността и изяснява отговорностите, като е ясно, че нерешените проблеми изцяло се дължат на вътрешни причини като липса на воля и капацитет.

„В самия Европейски съюз текат процеси на реформа и има различни варианти за неговото развитие оттук нататък. В този смисъл България вече не би трябвало да го ползва единствено като вносител на стабилност, а да стане активен член в неговото заздравяване, в укрепването на определени политики“, заяви Смилов.

„Ако се наложи визията тези, които искат, да могат да правят повече, основното предизвикателство за България ще бъде да е сред групата на държавите, които искат да правят повече и които искат повече интеграция, особено в области от ключово значение – обща отбрана, обща охрана на границите, обща фискална политика и др.“, допълни експертът.

Ако Европа се развива на много скорости, то ние ще сме на най-бързата по отношение на икономиката, заяви колегата му от ЦЛС и програмен директор по икономическите изследвания в организацията Георги Ганев.

В периода от стартирането на преговорите за членство през 1999 г. до присъединяването на страната към ЕС през 2007 г., БВП на глава от населението по покупателна способност нараства от 27% до 40,8% от средното за ЕС, като през 2016 г. достига 48,1%, обясни експертът. Членството в ЕС изглежда смекчава удара на финансовата криза върху икономиката на страната, защото след десет години в ЕС и въпреки огромната тежест на световната криза, коефициентът на безработица в България е по-нисък, отколкото в последната година преди членството.

Според доклада интеграцията на българското стопанство в общото европейско икономическо пространство продължава да се задълбочава и износът е допълнително активизиран. Средно за периода на членството българският износ за ЕС се доближава до 30% от БВП, като динамиката му е към нарастване и през последните години вече е над една трета от вътрешния продукт.